Още от древността хората търсят и използват начини да определят местоположението си в пространството и посоката, в която се движат, да се ориентират в заобикалящата ги действителност.
Какво е ориентиране?
Ориентирането е определяне на местоположението на обекти спрямо посоките на света. Това става по карта или сред природата.
Как се ориентират хората?
* По местни природни обекти. Мъхът по дърветата и камъните показва посоката север, по развитата част на короната на единичните дървета- юг. По – широките разстояния между годишните кръгове на дънерите на дърветата са в южна посока, а по- тесните – в северна.
Годишни кръгове на дърветата Мъхове по дърветата Корона на дърво
* По небесни тела. Звездите и Слънцето са сигурен ориентир при ясно време. Полярната звезда, която е най- ярката звезда от съзвездието Малка мечка, показва винаги посоката север. Слънцето изгрява от изток и залязва на запад. По неговото видимо движение по небосвода могат да се определят четирите главни посоки.
Ориентиране по Полярната звезда
Ориентирането може да се извърши и с помощта на Слънцето и часовник. Часовника се поставя в хоризонтално положение, така че малката му стрелка да сочи Слънцето. Лъчът, който разполовява ъгълът сключен между малката стрелка и цифрата 12, сочи посоката юг.
* С компас. Ориентирането с компас е най- точно. Компасът е уред – кръгла кутийка, на която са означени главните посоки на света и магнитна стрелка. Компасът е ориентиран, когато магнитната стрелка сочи посоката север на кутийката. Тогава останалите означени посоки съответстват на действителните. Компасът е незаменим помощник за ориентиране при лоша видимост- мъгла, облаци, дъжд, през нощта…
o Компас
* По географската карта. Ако изобразените обекти на картата не са ориентирани по общоприетият начин, на нея е нарисуван компас, който показва посоката север.
Някои интересни начини за определяне на посоките:
* По изгрева на слънцето (според сезоните):
Зимата изгрява от югоизток и залязва на югозапад.
Пролетта и есента изгрява от изток и залязва от запад.
Лятото изгрява от североизток и залязва на северозапад.
* По “гномовата” сянка на вертикалните предмети:
Всеки един час сянката се премества с 15о на запад . На обяд сянката е най-къса и сочи север. Ако не разполагаме с часовник със стрелки, забиваме вертикално една пръчка или друг тънък и прав предмет в земята. През 5 – 10 минути отбелязваме с точка върхът на сянката. Така, следвайки скъсяването й, а следобяд – нарастването на сянката, отчитаме север в най-ниската точка. По този начин може и да си сверим приблизително точно часовника в 12.00 ч.
* По други признаци:
Православните храмове имат вход откъм запад, а олтара е на изток.
Православните кръстове са ориентирани север – юг.
Кръстовете са от северната страна на гробовете.
При джамиите изхода на минарето е обърнат на юг.
Тревите по северните склонове са по-развити и по-рано съхнат.
Зимно време снежната покривка е по-тънка на южните склонове.
Навятата снежна покривка върху дърветата и клоните, както и ледената кора са по-тънки откъм юг. От юг се топят първи.
В нивите, където има дървета, посева е по-слаб от северната страна на дървото.
В северният край на поляните има по-гъста трева.
Мравуняците се разполагат на юг от дървета или път, като южната им страна е по-полегата, а северната е по-стръмна.
Смолата на дърветата тече от южната им страна.
Тези признаци не са достатъчно точни за определяне на посоките, но дават достатъчно ориентация.
~*~1001 nights~*~ 