Списък На Подправките

Сусамово Семе

Сусамовото семе добавя деликатна, почти неосезаема хрупкавост към много азиятски ястия. То е основна съставка на тахинито (пастата от сусамово семе) и на прекрасния сладкиш на централна Европа – халвата. Сусамът е достъпен целогодишно.

Сусамово Семе

Сусамовото семе е може би най-старата подправка, известна на човека, която датира от 1600 пр. Хр. То е било дълбоко ценено заради маслото си, което е изключително резистентно на гранясване. „Сезам, отвори се” ( на английски sesame означава сусам), прословутата фраза от книгата „1001 нощи”, отразява отличителното свосйтво на сусама да разтваря пашкула си, когато достигне фазата си на узряване. Научното име на сусамовото семе е Sesamun indicum.
Ползи на сусамовото семе
Сусамовото семе е не само изключителен източник на мед и манган, но и много добър източник на магнезий, калций, желязо, фосфор, витамин В1 и диетични фибри. В допълнение към тези ценни минерали и витамини, сусамът съдържа и две уникални съставки- сезамин и сезамолин. И двете принадлежат към групата на т.нар. лигнани, които имат понижаващи холестерола и увеличаващи запасите на витамин Е ефекти. Сезаминът предпазва черният дроб от неблагоприятните въздействия на кислорода.
– Богато е на полезни минерали. Сусамовото семе е много богат източник на мед, магнезий и калций, които от своя страна дават следните здравословни резултати:
– медта дава успокоение при ревматичен артрит. Ефективността на медта се дължи на факта, че тя е важен микроминерал, играещ важна роля в антивъзпалителните и антиоксидантните ензимни системи.
– магнезият поддържа сърдечносъдовото и респираторното здраве. Той е много полезен в случаи на въздушни спазми при аритмия, понижава високото кръвно налягане и възстановява нормалния сън при жените в периода на менопаузата.
– калцият помага в защитата от рак на колона, остеопороза и мигрена

Сусамов Геврек

– цинкът е много важен за здравината на костите. Съдържащият се в сусамовото семе цинк е особено добро решение за мъжете в напреднала възраст. Макар да се счита, че остеопорозата е характерна за жените след менопаузата, се оказва, че тя е потенциален проблем и за по-възрастните мъже, което означава, че те трябва да включат в диетата си храни, богати на този минерал.
– Фитостеролите, намиращи се в сусамовото семе, понижават нивата на холестерол. Фитостеролите са съединения, които се намират в растенията и имат химична структура, близка до холестерола. Когато присъстват в диетата ни в достатъчно количество, те редуцират нивата на холестерол в кръвта и увеличават отговора на имунната ни система към риска от определени видове рак.
Кратко описание и история
Сусамът представлява малки, плоски, овални семки с вкус на орехи и с много деликатен аромат. Те могат да са с различен цвят в зависимост от вида им. Има бял, жълт, черен и червен сусам.
Сусамовото семе е дълбоко ценено заради високото си съдържание на сусамово масло, което е изключително неподатливо на разваляне.
Предполага се, че сусамът е възникнал в Индия, тъй като за първи път се споменава в индийските легенди, в които е бил символ на безсмъртието. От Индия сусамовото семе се разпространява до Средния изток, Африка и Азия.
Днес най-големите производители на сусам са Индия, Китай и Мексико.
Как да го избираме и съхраняваме
– Ако купувате сусамовото семе пакетирано, погледнете дали опаковката е херметически затворена.
– Ако е възможно, помиришете сусамът, за да се убедите, че не се е развалил.
– Ако сусамовото семе е необелено, то може да се съхранява на хладно, сухо и тъмно място. Ако е обелено е добре да се съхранява в хладилник или във фризер.

====================================================================

Кардамон

Monday, 21 March 2011
Кардамон

Заради женското си име кардамонът в Южна Индия получил прозвището „Царицата на подправките”. Кардамонът е екзотична подправка, която намира огромно приложение в източната кухня, а също така и в лечението на някои здравословни неразположения. През последните десетилетия намират и добра почва в българската кухня. На вкус кардамонът е пикантна подправка със силен аромат. Той спада към семейство Джинджифилови (Zingiberaceae). Латинското наименование на кардамона е Elettaria cardamomum и затова понякога вместо кардамон тази подправка се изписва като кардамом.
Същност на кардамона
Кардамонът е многогодишно растение, което достига височина между 1.80 и 3.60 метра. То образува зелени семенни шушулки, които се изсушават, а семената се използват в кулинарията цели или смлени. Цветът на семената варира от от зелено-кафеникави, стигащи чак до черно и до изкуствени бели семенца. Счита се, че най-качествен и скъп е зеленият кардамон, а кафявият се определя за по-некачествен. Белите зрънца на кардамона се тачат като най-естетични. Те се получават, след като се избели черен кардамон.
История на кардамона
Кардамонът е древна подправка, като в Индия е добре известен стотици години преди началото на новата ера. Тази специфична подправка произхожда от тропическите джунгли в Индия, Шри Ланка, Малайзия и Суматра. Според официалните сведения в Европа е внесена за първи път около 1200 г, но истината е, че на Стария континент кардамонът се появява още с търговските кервани от Изтока към Древна Гърция и Рим.

Семена от кардамон

Дори Хипократ пише в своите трудове за същността на кардамона. Той описва растение, виреещо в Южна Индия и достигнало Древна Гърция и Рим благодарение на търговията с Изтока. Още в началните етапи от разпространението си кардамонът е бил прочут с разнообразните си ползи за човека. Освен, че му се носела славата на афродизиак, той бил прилаган и в парфюмерийната индустрия. Средновековието е бил забранен от църквата, която го определила като прекалено сладострастен за свещениците.
Приложение
Кардамонът е доста скъпа подправка. Той се нарежда на второ място по цена, единствено след подправката шафран, а някои смятата и че е трети, като е изпреварен и от ванилията. За сметка на това обаче няколко зрънца кардамон са напълно достатъчни за овкусяване на цялото ястие. Кардамонът се използва в индийската и азиатската кухня цели или смлени. Вместо да се смилат зърната, често се прилагат цели сцепени шушулки в готвенето.
Смленият кардамон е основна съставка на кърито. Запазена марка на Близкия Изток е кардамонът да се сложи в кафето, а в други страни като Иран го използват в чая. Особена чест в бедуинската култура е да почерпиш госта си с кафе с кардамон. В индия го прибавят като съставка на билковите чайове, наричани „Йоги чай“. Индийският щат Сиким е първи по отглеждане и производство на подправката в страната.
Днес кардамонът се отглежда в Непал, Тайланд и Централна Америка, като 60 % от световното производство на кардамон се изнася за арабските страни – Югозападна Азия и в Северна Африка. Кардамонът има доста силен, специфичен и неповторим вкус, придружен с много силен аромат. Добре е кардамонът да се съхранява цял в шушулките, тъй като след смилане семената бързо губят аромата си.
Заради силния си вкус и аромат кардамонът трябва да се прилага в малки количества. В Скандинавската кухня е любим при приготвянето на печени ястия. В арабските страни се използва за подправяне както на местни сладки като ориенталската халва, така и на солени ястия от ориз и месо, известни като пилафи.
В Индия кардамонът е задължителна съставка за къритата и гарам-масалата. Макар, че в Европа кардамонът е по-малко познат, той намира широко приложение и в Германия, където се използва за подправяне на сладки. Скандинавските страни си остават най-големите европейски вносители на кардамон. Там източната подправка се използва за подправяне както на кейкове, хлябове и печени сладкиши, така на и някои видове колбаси.

Кардамон подправка

Ползи от кардамона
Кардамонът освен уникална подправка за кулинарията е и използван и като лекарство. Според древното индуско учение Аюрведа кардамонът има силата да направи човешкия характер по-благ, като той съумява да да избягва конфликтите и да прощава обидите. Чрез неговата употреба се преодоляват конфликтите в семейството и се изгражда търпимост към неприятните хора.
Кардамонът премахва и натрапчивите мисли за ненужни покупки, гласи учението за Аюрведа. Според индийската народна медицина кардамонът лекува раздразнен стомах, болки в гърлото, мигрена, а в комбинация с мляко и мед – импотентност. Само една щипка кардамон в кафето и чая променя напитките коренно, като те стават далеч по-ободряващи, тонизиращи, а постфактум действат и като афродизиак

====================================================================

Куркума

Куркума

Куркумата е традиционно наричана индийски шафран, тъй като наситеният й жълто-оранжев цвят е сходен с този на почитания шафран. Тя е използвана като подправка, лековита билка и текстилна боя.
Куркумата се добива от корена на растението куркума, който е с груба кафява кора и наситено оранжева вътрешност. Тази билка е с много интересен вкус и аромат. Нейният вкус е пикантен, топъл и горчив, докато ароматът й е лек и напомня на портокал и джинджифил.
Куркумата произхожда от Индонезия и южната част на Индия, където се произвежда в продължение на повече от 5000 години. Арабските търговци въвеждат куркумата в Европа през 13-ти век, но през последните години става популярна в западните култури. Голяма част от тази популярност се дължи на последните научни изследвания, които доказват нейните терапевтични свойства. Водещите търговски производители на куркума са Индия, Индонезия, Китай, Филипините, Тайван, Хаити и Ямайка.
Цвета на куркумата варира според различните сортове, но не е критерий за качеството й. За най – високо съдържание на куркумин е необходимо да се използва куркума, а не къри на прах, тъй като чистата куркума на прах е с най-висока концентрация на куркумин, средно 3, 14% от теглото й.
Куркумата на прах е необходимо да се съхранява в плътно затворен съд на хладно, тъмно и сухо място. Свежите корени куркума трябва да се съхраняват в хладилник. Необходимо е да се внимава при използването на куркума, тъй като поради наситения й цвят може лесно да се образуват петна.
Куркумата не е алергенна храна и не е известно да съдържа измерими количества гойтрогени, оксилати и пурини. Куркумата е отличен източник на желязо и манган. Тя също е добър източник на витамин В6, диетични фибри и калий.
Могат да се направят следните обобщения за ползите на куркумата за зравето:
– Летливите масла, съдържащи се в куркумата са със значителна анти-възпалителна активност. Още по-мощно противовъзпалително средство е жълто-оранжевият пигмент на куркумата, наричен куркумин. Куркуминът се счита за основен фармакологичен агент в куркумата.
Куркумата осигурява ефективно лечение при възпалително заболяване на червата;

Куркума

– Помага срещу ревматоиден артрит;
– Помага срещу кистична фиброза;
– Води до намаляване риска от ракови заболявания
Куркуминът и неговите антиоксидантни действия дават възможност да се защитят клетките от действието на свободни радикали;
Куркума и лук в комбинация могат да помогнат за предотвратяване на рак на дебелото черво;
Куркума и карфиол в комбинация могат да помогнат за предотвратяване на рак на простатата;
– Намалява риска от детска левкемия;
– Подобрява чернодробната функция;
– Осигурява сърдечносъдова защита;
– Води до намаляване нивата на холестерол;
– Осигурява защита срещу болест на Алцхаймер.

====================================================================

Карамфил

Friday, 17 September 2010
Карамфил

Както и другите подправки, така и карамфилът е достъпен целогодишно. Той е уважаван заради уникално топлия, сладък и ароматен вкус, който добавя към джинджифиловия хляб, граховата супа, бобената чорба, а защо не и към печения боб или чилито.
Подправката карамфил произхожда от неотворените розови пъпки на вечнозеленото карамфилово дърво. Пъпките се откъсват ръчно още докато са розови и се изсушават до придобиване на кафеникав цвят. Те приличат на тънки, дълги нокътчета, от където идва и английското им име cloves, произлизащо от латинската дума clavus (нокът). Научното им название е Eugenia caryophyllus.
Макар карамфилът да има твърда външност, вътрешната му част съдържа мастен компонент, който е от съществена важност за хранителния и вкусовия му профил.
Защо е полезен карамфилът
Еугенолът, основният компонент в карамфиловото масло, действа като анти-възпалителна субстанция. При проведени с животни проучвания добавянето на карамфилов концентрат към вече богата на анти-възпалителни съставки диета, прибавя значителни предимства, като в някои случаи редуцира възпалителните процеси с още 15-30%. Карамфилът съдържа и разнообразни флавоноиди, които също допринасят за неговите анти-възпалителни свойства.
Както и тези на своите събратя, така и уникалните фитонутриенти на карамфила са придружени от невероятно разнообразие от традиционни нутриенти. Това растение е отличен източник на манган, диетични фибри, витамин С и омега-3 мастни киселини, както и на калций, и магнезий.
Кратка история на карамфила
Карамфилът е родом от Молукас, известен като Островите на подправките в Индия. Той е консумиран в Азия от преди повече от 2000 години. Благодарение на сладкия си и ароматен вкус, китайските царедворци са използвали карамфила, за да освежават дъха си, когато е трябвало да се обръщат към императора. Около 4 век арабските търговци пренасят карамфила в Европа, където обаче става известен едва през Средновековието.
Макар дълго време карамфилът да е култивиран почти само в Индонезия, днес водещ производител е Занзибар в Източна Африка. Освен тези два региона, карамфил в комерсиални количества се отглежда и в Западните Инди, Шри Ланка, Мадагаскар и Бразилия.
Избор и съхранение на карамфил
• Винаги когато е възможно купувайте цял карамфил, а не на прах, тъй като при стриването си той губи аромата си по-бързо.
• Когато се натисне с върха на нокътя леко, карамфилът ще изпусне малка част от маслото си.
• Друг начин да познаете добрият карамфил е да го поставите във вода- ако застане вертикално значи е с добро качество, а ако потъне или легне хоризонтално- не е.
• Ако имате възможност избирайте органично отглеждан карамфил.
Карамфилът трябва да се съхранява в добре затворен стъклен съд.
Няколко бързи съвета как да го приготвим и сервираме
• Винаги внимавайте какво количество карамфил ще сложите в ястието, тъй като ароматът му е доста плътен.
• Ако искате да смелите карамфила на брашно, използвайте кафемелачка.
• Карамфилът е подходяща подправка за супи, бульони или печени изделия.
• Ако добавите карамфил и къри на прах към сотиран лук, чесън и тофу ще поучите ястие с индийски полъх.
• Може да подправите плодовите си компоти с тази подправка и да получите един изключително добър резултат.

====================================================================

Червен пипер

Червеният пипер е една от най-обичаните и използвани подправки в българската кухня. У нас почти няма ястие или традиционна манджа, в която да не се прибави червен пипер. Характерно за вкуса, който придава тази подправка е сладникавият отенък поради което е изключително подходяща за овкусяване на зеленчукови ястия, пилешко, свинско и телешко месо, а дори и риба.

Червен Пипер Подправки

В България широко разпространена е практиката да се прави запръжка на някое ястие от сгорещено олио и червен пипер. Така бобът, лещата, дори яйцата стават изключително апетитни.
Червеният пипер се дели на два вида. Той бива сладък червен пипер и лют червен пипер. И двата вида представляват прах или дребни люспи, които са получени чрез смилане или счукване на сушени червени чушки или чушлета. Сладкият червен пипер се получава от сладки червени чушки и придава на ястията леко сладникав вкус.
Обикновено червеният пипер оцветява ястията в характерен оранжев до керемиден цвят. Доста често се използва за поръсване на различни продукти и салата. Тогава обаче ароматът му не се освобождава напълно и постигнатият ефект е повече естетичен, отколкото вкусов.

Червен Пипер

Ароматът на червения пипер се освобождава напълно при термична обработка. Тя обаче трябва да е внимателна, да бъде кратка и умерена, защото при висока температура захарите в подправката прегарят и вкусът му става горчив.
За историята на подправката не се знаят големи подробности, но сладкият червен пипер е влязъл пръв в употреба. В Европа червеният пипер не идва от Ориента, а от коренно различната посока на Португалия. В страната на портокалите и хубавото вино червеният пипер идва през 16 век, когато португалските каравели донесли подправката от Мексико. Веднага вкусовите й качества били високо оценени, като червеният пипер бил изключително скъпа подправка, достигаща цената на черния пипер.
По-нататък историята на стритите червени чушки бележи апогей с навлизането си в Унгария. Това става някъде през 19 век, когато в страната толкова много се използва червен пипер в кулинарията, че тя започва да се счита за негова втора родина. Като основен елемент от унгарската кухня, без червен пипер не се приготвят ред известни тукашни ястия, сред които и унгарският гулаш.
Лютият червен пипер произлиза от семейство Capsicum, които са по-известни като лютиви чушлета. Ботаническото название на растението е Capsicum annuum. Лютивият червен пипер, наричан още чили, кайен се приготвя от узрели лютиви чушлета и се използва за подлютяване на ястия, сосове, както и някои смеси за подправки.
Ползи от червения пипер
Ползите за човешкия организъм от червения пипер са не една или две. Лют червен пипер е отличен източник на витамин А. Той също е добър източник на витамин В6, витамин С, витамин К, манган и диетични фибри. Лютият червен пипер засилва метаболитните процеси и ускорява прогонването на слузта. Пиперът има свойството да осигурява допълнителна топлина в организма, да подобрява циркулацията на кръвта и улеснява достигането й до по-отдалечените зони на тялото, за които ефективното изчистване от слузта е също толкова важно.

Подправки

Лютивият червен пипер има доказани ползи при предотвратяването на ракови образувания, при сърдечни пристъпи, както и при язви и други стомашно-чревни заболявания.
Особено добре се повлиява от лютия червен пипер пептична язва, която се причинява от бактерии. Повишаването на киселинната среда в стомаха е причина за влошаването на язвата. В този случай южноамериканската подправка се използва като лекарство. Лютият червен пипер спира развитието на язви, като убива бактериите, с което пък се стимулират клетките на лигавицата на стомаха да отделят защитни сокове. Именно тези сокове повлияват добре язвата.
Лютивият червен пипер оказва цялостно оздравително действие върху стомашно чревния тракт. Не само язви на стомаха, но и такива на дванадесетопръстника се лекуват с Capsicum. Подправката е мощно болкоуспокояващо и дори може да способства за възстановяване на тъканите на стомаха и придвижването на кръвта с по-бързо темпо към района на тъканите. Червеният пипер способства по-бързото усвояването на храните, които се консумират с него.

====================================================================

Кимион

Wednesday, 25 August 2010

От времето на египетските фараони, през Средновековието та чак до ден днешен кимионът е една от най-известните подправки, които намират широко приложение в кулинарията. Кимионът се отличава с доста силна миризма и специфичен натрапчив вкус, който е изключително подходящ за приготвянето на месни ястия. В наши дни кимион редовно се прибавя към различни колбаси от млени и кълцани меса, както и към домашни наденици и суджуци.

Кимион

Към тях е най-удачно кимионът да се прибави смлян или на прах. Вкусът на кимиона може да се усети като съставка на кърито и на „гарам масала”, която подсказва, че кимионът е сред най-обичаните и предпочитани от индийците подправки. Латиноамериканците и арабите също имат афинитет към неповторимия вкус на кимион.
По своята същност кимионът е двугодишно или многогодишно етерично-маслено растение – диворастящо и култивирано. Латинското наименование е Cuminum cyminum, като кимионът принадлежи към към семейството на магданоз и моркова — Сенникоцветни (Apiaceae). Коренът на кимиона е месест и има вретеновидна горма. През втората година той достига до 1-2 см дебелина и 10-20 см дължина. Стъблото на кимиона е високо около 1 см, като е силно разклонено, кухо и има тънки надлъжни ребра. Листата са от вида сложноперести.

Сух Кимион

Цветовете на кимиона се отличават с дребните си размери, като са бели или бледорозови на цвят. Обикновено плодът е кестеняв, отстрани сплескан с надлъжни ребърца, някои от които имат шилести израстъци, съставен е от две половинки. При узряването двете половинки на плодчетата се отделят една от друга, като се крепят само в долната си част за дръжката. Най-добре е да се употребяват само зрелите плодчета на кимиона. Щом достигнат зрялост те много лесно опадват и затова не бива да се чака пълното им узряване.
Кимионът цъфти предимно през май-юни. Плодът е готов за бране щом стане тьмнокестеняв на цвят. Изсушеното семе на кимиона има характерна, силно ароматична миризма и парлив вкус. Химическото му съдържание е 3-7% етерично масло, 13-16% тлъсто масло, белтъчини и др.
Популярността на кимиона като подправка е известна още в древен Египет. Доказателство за това са намерените плодове на кимиона в древните египетски гробници. За кимионови зърна се говори дори и в Библията. По нататък, по време на римските императори кимионът се е третирал както като подправка, така и като лечебно растение.
Плиний разказва как Нерон бил измамен от свой поданник, който известно време поглъщал отвара от кимион, която предизвиква силно побледняване на кожата. Измъченият, блед вид на кожата на римския поданик накарала Нерон да се съгласи със всичките му искания.
Родината на кимиона са земите на Средна Азия, но днес той се отглежда предимно в Средиземноморските страни, където е култивирана първоначално. Най-големи плантации с кимион има в Мароко, Египет, Индия, Сирия, Северна Америка и Чили. Латиноамериканците, както и арабите редовно използват кимион за подправянето на своите ястия.

Подправка кимион

В България кимионът също се радва на широка популярност. Често кимион се прибавя като ароматизатор към тестени изделия. Кимионът е задължителна подправка за приготвяне на ястия от смляно месо, както и на кисело зеле с месо, зеле с ориз, продукти, приготвени на скара, солени бисквити и др. Кимионът влиза и като съставка при приготвянето на различни ликьори.
Вреди от кимиона
Кимионът има способността да дразни жлезите на храносмилателната система и да възбужда апетита. Не е добре да употребяваме по-големи количества от подправката, защото тя е в състояние да предизвика възпаление на стомашната лигавица.
Ползи от кимиона
Народната медицина отдавна прилага благоприятните влияния на кимиона върху човешкия организъм. Доказано е, че кимионът има газогонно, жлъчегонно и нервноуспокоително свойство. Полезните свойства на кимиона са свързани на първо място с храносмилателната система.
Той стимулира апетита, както и стомашната, панкреатична и жлъчна секреция, като успоредно успокоява спазмите и отстранява газовете от червата. Кимионът може да увеличи кърмата и действа противовъзпалително на дихателните пътища. Извлеченото от растението етерично кимионово масло е полезно средство за засилване и хармонизиране на защитните сили на организма.
Етеричното масло от кимион е доста полезно и при различни алергични състояния. Укрепващите имунната система процеси са съпроводени с предразположението към проява на свръхчувствителност и алергични пристъпи. Кимионът е доказано средство при алергия алергия към прах и полени, както и при невродермит.
Освен това, кимионовото масло способства за понижаване на кръвната захар и проявява бактерициден, противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект. Маслото от кимион оказва благоприятно действие и при менструални проблеми. Освен това семената на кимиона съдържат желязо и подобряват състоянието на черния дроб.
====================================================================

Черен пипер

Черен Пипер

Щипка черен пипер се прибавя на почти всяка една рецепта. Някога използван като обменна валута и предоставян на боговете като свещен дар, е цял късмет, че тази най-известна подправка е достъпна целогодишно по магазините.
Черният пипер произхожда от гладко увивно растение, виреещо на горещ и влажен климат. След 3-4 години то започва да ражда малки бели гроздовидни цветя и ги превръща в зрънца, познати като зърната на черния пипер.
Ползи на черния пипер
Подобрява храносмилателният процес и процесите на чревния тракт
Черният пипер стимулира вкусовите центрове по такъв начин, че до стомаха се изпраща сигнал да се увеличи отделянето на хидрохлорна киселина, с което се подобрява храносмилането. Освен това тази подправка има диафоретични (увеличава секретирането на пот) и диуретични (увеличава уринирането) свойства.
Черният пипер е демонстрирал впечатляващи антиоксидантни и антибакетриални ефекти – друго чудесно предимство за здравословното Ви състояние. Така тази подправка не само, че Ви помага да извличате максималната изгода от храната си, но и външният слой на зърната му стимулират раздробяването на мастните клетки, запазвайки Ви слаби, като в същото време Ви предоставят енергия за изгаряне.
Кратко описание и история на черния пипер
Черният пипер произлиза от плода на растението, наречено Piper nigrum, от което произлизат и зеленият, и белият пипер. Разликата в цвета им е отражение на различните стадии, през които преминава развитието и методите му на обработка.
Черният пипер се бере докато зърната му са полу узрели, точно преди да станат червени. След това се оставят да изсъхнат, което набръчква кожата им и ги превръща в черен цвят. Зеленият пипер се бере, когато зърната са все още неузрели и зелени на цвят, а белият – когато са напълно узрели. Белият му цвят се плучава от накисването му в солен разтвор, при което тъмната им външна обвивка пада и остава само бялото пиперено зърно.
Розовият пипер произхожда от съвсем друго растение – Schinus molle- и освен сходството във външния вид, няма нищо общо с останалите видове пипер.
Черният пипер е най-лютият и ароматен пипер в сравнение с останалите сортове и може да се закупи цял, начукан или смлян на прах.
Родом от Индия, черният пипер е играл много важна роля в историята ни в продължение на хиляди години. Още от времето на Древна Гърция, той е бил дълбоко ценен не само като подправка, но и като валута и свещен дар за боговете, а през Средновековието благосъстоянието на хората се измервало със запасите им на зрънцата черен пипер.
Причината да е толкова безценен се крие не само в аромата и пикантния вкус на черния пипер, но и в това, че може да прикрие не дотолкова пресния вид на храната, която се сервира (нещо изключително полезно преди появата на хладилника и фризера).
Днес основните комерсиални производител на черен пипер са Индия и Индонезия.

Смлян Черен Пипер

Избор и съхранение на черен пипер
– За предпочитане е да купувате черен пипер на зърна, който после сами да си смелите, тъй като много често в смления има добавени различни примеси.
– Ако имате възможност, избирайте органично отглеждан пипер, тъй като в него няма да има намалено съдържание на витамин С.
– Съхранявайте черният пипер в здраво затворен стъклен съд на хладно, тъмно и сухо място.
– Пиперът на зърна може да бъде съхраняван за по-дълго време, докато смленият ще се запази пресен за около три месеца.
Черният пипер може да бъде и замразяван, но вкусът и ароматът му ще са доста по-отчетливи и рязки.
И един бърз, но много важен съвет:
Добавяйте прясно смленият от Вас пипер в края на приготвяне на ястието. Тъй като при по-дълга топлинна обработка той губи аромата и вкусовите си качества, го слагайте винаги в края на готвенето, с което ще си осигурите едно наиситна превъзходно ястие.
====================================================================

иган

Friday, 17 September 2010
Пица с риган

Топлият, успокоителен и ароматен вкус на ригана го правят перфектната добавка в средиземноморската и мексиканската кухня. Тази популярна подправка, чието име означава „планинска радост”, е достъпна по магазините целогодишно.
Риганът е известен в ботаниката под името Origanum vulgare и е много близък до майораната. Той е малък храст с няколко разклонения, чиито стъбла са окичени с малки сиво-кафеникави овални листа и малки бели, или розови цветчета. На средиземноморския климат риганът расте като целогодишно растение, но на по-сурови места, като Северна Америка, той е отглеждан като едногодишна подправка.
Защо е полезен риганът за здравето ни
Може да сте виждали етикетът „масло от риган” в магазините за подбрани здравословни храни. Със сигурност има причина за това!
– Има ефективно анти-бактериално свойство. В Мексико изследователи са сравнили ригана с тинидазола- лекарство, често предписвано при инфекции, причинени от амебата Giardia lamblia. Те са остановили, че риганът е по-ефективен срещу Guardia в сравнение с останалите обичайно предписвани лекарства.

Риган

– Има анти-оксидантно действие. Риганът съдържа много фитонутриенти, включително тимол и розмаринова киселина, които действат като антиоксиданти, способни да предпазват клетъчните структури от дължащи се на кислорода увреждания. Освен това един грам пресен риган е показал, че има 42 пъти по-голяма антиоксидантна сила в сравнение с ябълките, 30 пъти повече от картофи, 12 пъти повече от портокали и 4 пъти повече от боровинки.
– Той е подправка, богата на различни нутриенти. Риганът е много добър източник на фибри, които предпазват колона от причиняващи рак токсини и ги премахват от организма. Затова диетите, богати на фибри, са добри за понижаване на нивата на холестерол и за редуциране на риска от рак.
Риганът е много добър източник на желязо, манган и диетични фибри, както и на калций, витамин С, витамин А и омега 3 мастни киселини.
Кратко описание и история
Макар много хора да си мислят за пица, когато става въпрос за риган, той може да добави мек, успокоителен и ароматен вкус към най различни ястия, особено тези в средиземноморската кухня.
Риганът произхожда от северна Европа, макар че е виреел и в много други части по света. Бил е дълбоко почитан от древните гърци и римляните, които са слагали венци, сплетени от риган, на булките и младоженците.
Избиране и съхранение на риган
– Винаги, когато е възможно, избирайте пресен риган вместо изсушен, тъй като той е по-благоуханен.
– Листата на пресния риган трябва да са свежи и ярко зелени, а стъблата твърди.

Риган

– Предпочитайте органично отглежданият риган.
– Пресният риган трябва да се съхранява в хладилника в хартиена кърпа.
– Изсушеният риган се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място.
Как и за какво се използва риган?
Риганът винаги трябва да се прибавя в края на готвенето, за да запази аромата си.
– Винаги, когато си правите пица, добавяйте няколко стръка прясно нарязан риган.
Риганът е подходящ към сотирани гъби или лук.
– Добавете малко пресен риган към зехтина.
– Прибавете риган към домашно приготвения си чеснов хляб.
Риганът е много подходящ за салатни дресинги.
====================================================================

Канела

Saturday, 12 June 2010
Канела

Канелата представлява кафявата кора на канеленото дърво, която се суши, навива на руло и приема форма, известна като канелена пръчка. Канелата може да се намери във формата на пръчици канела или на прах.
Съществуват около сто сорта Cinnamonum verum (научното наименование за канела), но Cinnamonum zeylanicum (Цейлонската канела) и Cinnamomun aromaticum (Китайската канела) са водещите най-консумирани сортове. Цейлонската канела е известна също като „истинска канела”, докато Китайската – като „касия”. Макар че и двата вида са със сравнително сходни характеристики и са с ароматен, сладък и топъл вкус, ароматът на Цейлонската канела е по-рафиниран и силен.
Канелата е една от най-старите известни подправки. Тя е спомената в Библията и е била използвана в древен Египет не само като напитка, за аромат и в медицината, но и като средство за балсамиране. Считана е дори за по-ценна от злато. Около това време, канелата става популярна и в Китай. В последствие канелата става една от най-популярните подправки и в средновековна Европа. Поради своето търсене, канелата е една от първите редовно търгувани стоки между Близкия Изток и Европа.
Цейлонската канела се произвежда в Шри Ланка, Индия, Мадагаскар, Бразилия и Карибите, докато касия се произвежда предимно в Китай, Виетнам и Индонезия.
Съхранение на канелата
Канела можете да си купите под формата на канелени пръчици или в прахообразна форма. Канелените пръчици могат да се съхраняват по-дълго от канелата на прах, но пък тя е доста по-силно ароматизирана. За качеството на канелата говори нейния мирис, който трябва да е сладък, силен и чист. Канелата задължително трябва да се съхранява в плътно затворен стъклен контейнер на хладно, тъмно и сухо място. Канелата на прах издържа около шест месеца, канелените пръчки остават свежи дори за повече от една година. Добра възможност за увеличаване срока на годност на канелата е съхранението й в хладилник.
Ползи на канелата

Канела

Канелата е отличен източник на манган и един много добър източник на диетични фибри, калций и желязо. Две чаени лъжички канела съдържат 11, 84 калории и 0, 16 гр. мазнини.
Канелата не е алергенна храна и не е известно да съдържа измерими количества гойтрогени, оксилати и пурини. Въпреки че нивото на естествено срещащите се кумарини в Цейлонската канела е много по-малко от количеството, което може да е рисково за здравето, нивото на естествено срещащите се кумарини във вида касия е по-високо и може да представлява риск за някои хора при консумация в значителни количества на регулярна основа.
Уникалните лечебни свойства на канелата идват от три основни типа етерични масла, съдържащи се в нейната кора. Тези масла съдържат активни съставки, наречени синемалдехид, синемилацетат, синемил и алкохол, както и широк спектър от други летливи вещества. Най-общо ползите на канелата за здравето са:
– Антисъсирващо действие. Синемалдехидът е добре изследван за неговото въздействие върху кръвните тромбоцити. Той помага да се предотврати нежеланото съсирване на кръвни тромбоцити.
Възможността на канелата за намаляване изпускането на арахидонова киселина от клетъчните мембрани я слага в категорията на антивъзпалителните храни.
– Антимикробно действие. Канелата има способност да помага спирането на развитието както на бактерии, така и на гъби, включително и често проблемните дрожди Кандида.
– Контрол на кръвната захар. Подправянето на високо карбохидратна храна с канела може да помогне за намаляване на кръвната захар. Канелата забавя скоростта, с която се изпразва стомаха след хранене, което води до по-малко покачване на кръвната захар след хранене.
– Канеленият мирис повишава мозъчната дейност;
– Съдържанието на калций и фибри в канелата подобрява здравето на дебелото черво и осигурява защита от сърдечни заболявания;
Канелата е традиционно средство за сгряване.
В допълнение към активните съставки в етеричните масла и хранителните съставки, канелата също е известна в медицината и особено в китайската медицина с нейните качества на затопляне и сгряване. Поради тази причина, канелата се използва като помощно средство при настинка или грип и помага много за сгряване, особено при смесване с чай.
====================================================================

Ванилия

Sunday, 9 January 2011
Ванилия

Много хора мислят, че добре познават ванилията, но какво знаят за нея всъщност? Миризмата й ни е позната още от детството. Но този аромат всъщност е на нейния синтетичен заместител – ванилин.
Истинската ванилия е удивително растение от семейството на орхидеите, което прави ванилията орхидея. Тази орхидея расте в Централна Америка, а в наши дни я култивират в САЩ и на островите в Индийския океан.
Родствени растения на орхидеите са нощните теменужки и кукувичата сълза – северни и дребни сестри на топлолюбивите орхидеи. Това, което наричат ванилия, са изсушени плодове на тези цветя, чиято дължина на лианите достига до 50 метра.
Орхидеята цъфти с едри светло-зелени цветове, които миришат много приятно, а плодовете й са дълги кафяви кутийки, които са пълни със семена. Цветът на ванилията цъфти само един ден и се опрашва само от определени видове пчели и колибрита – навярно затова ванилията се смята за една от най-скъпите подправки.

Ванилия

Узрелите плодове се използват като подправка, но най-силен е ароматът на семената и маслената течност, която се намира в кутийката на плода. Ароматът се получава от глюкованилина – особен гликозид, и се съдържа най-много в неузрелите плодове. От лигнина, който се съдържа в дървесината, се получава синтетичният ванилин.
Древните ацтеки са познавали отлично всуса и мириса на ванилията, те наричали растението „черното цвете”, макар то да е зелено, и са приготвяли с него стимулираща ароманизирана напитка – със зърна какао, лют пипер и мед.
Смята се, че първите европейци, които са опитали ванилията, са били моряците на Колумб или конкистадорите на Кортез, защото точно по това време тя е достигнала до Европа и веднага получила страхотна популярност – в кралските дворове тази екзотична подправка била ценена колкото златото, дори и повече.
В Англия, в двора на Елизабет I, ванилията се добавяла към десертите, а французите ароматизирали с нея тютюна си. През XVIII век ванилията била считана за афродизиак – сигурно заради чувството на наслада и удоволствие.
Освен глюкованилина, който придава на плодовете на ванилията такъв чудесен аромат, в тях се съдържат дъбилни вещества, масло, смола, захар, минерални вещества.
След като се откъсне недозрелият плод на ванилията, се слага за 20 секунди в гореща вода, а след това една седмица стои на температура 60 градуса във вълнени одеала, така стръковете потъмняват и стават ароматни. После стръкчетата се сушат на въздух няколко месеца и когато започнат да побеляват, са готови.
Качеството на ванилията зависи от процеса на обработка и затова се разделя на сортове – от изискана до добра. Имено сложността на процеса на обработка накарала производителите на подправки да създадат изкуствен заместител, но замяната не е пълноценна.
Ароматът и качествата на ванилията са свързани не само с ванилина, но и с маслената течност, която е в стръкчетата, а нейния състав не е изучен съвсем. Стръкчетата на истинската, добре изсушена ванилия при правилно съхранение могат да запазят аромата си десетки години.

====================================================================

Кориандър

Кориандър

Както и останалите подправки, така и кориандърът е достъпен целогодишно по магазините, доставяйки ни отчетливият си аромат, напомнящ цитрусови кори и градински чай.
Плодът на растението кориандър се състои от две семки, които като се изсушат, се превръщат в парченцата, които използваме за подправка. Когато са сурови семената са жълто-кафеви на цвят с надлъжни ивици. Кориандърът се продава на цели зърна или под формата на прах.
Ползи на кориандъра
Зърната на кориандъра имат завидна репутация на поддържащи здравословното ни състояние агенти. В някои части на Европа, той се смята за традиционно „анти-диабетично” растение, а в някои части на Индия той е почитан заради анти-възпалителните си свойства. В САЩ благодарение на наскоро проведени изследвания той е уважаван като подправка, имаща понижаващ нивата на холестерола ефект.
Кориандърът е концентрирана на фитонутриенти подправка.
Много от гореизброените ефекти на кориандъра могат да бъдат приписани на изключителното му фитонутриентно съдържание и на съдържащите се в него съединения на активни фенолни киселини.
Кориандърът е добър източник на диетични фибри, желязо, магнезий и манган.
Кориандърът действа защитно срещу салмонела.
История и описание на кориандъра
Кориандърт се счита и за подправка, и за билка, тъй като и семената, и листата му се използват за прибавяне на допълнителен аромат на ястията. Пресните листа са по-познати като силантро и имат много силна прилика с италианската подправка магданоз. Но това не е учудващо, тъй като и двете са от един и същи растителен вид – Umbelliferae.
Името кориандър произлиза от гръцката дума koris, която буквално означава буболечка. Може би е заслужил това наименование поради миризливия си аромат, който има когато не е узрял. Латинското му име е Coriandrum sativum.
Кориандърът се използва като подправка още от 5000 пр. Хр., което го прави една от най-старите използвани в света подправки. За родина на кориандъра се смятат регионите в Централния Изток и Средиземноморието, а в азиатските страни е познат от хиляди години.
Днес страните, произвеждащи кориандър в комерсиални количества са Руската федерация, Индия, Мароко и Холандия. Листата на това растение, наречени силантро, са водеща подправка в кулинарните традиции на Латинска Америка, Индия и Китай.
Избор и съхранение на кориандър
• Пресните листа кориандър (силантро) трябва да изглеждат свежи, да са тъмно зелени на цвят, без следи от жълти или кафеви петна.
• Когато имате възможност купувайте цели зърна кориандър, тъй като стритите на прах ще загубят по-бързо аромата си.
• Зърната или прахът кориандър трябва да се съхранява в стъклен съд с капак, на хладно, тъмно и сухо място.
• Силантрото може да бъде замразено и след това да бъде използвано за супи.

Кориандър

Използването на кориандър
• В тенджера на ниска температура смесете ванилено соево мляко, мед, кориандър и канела и ще получите чудесна топла напитка.
• Можете да си направите здравословно спаначено соте, като към него добавите пресен чесън и кориандър.
• Добавете кориандър към супите и печените изделия.
• Използвайте кориандър когато правите бульона, с който ще задушавате рибата.
• Прибавяйки на палачинките или на вафлите кориандър, ще им придаде истински източен привкус.

====================================================================

Индийско орехче

Indiisko orehche

Славата на Индийското орехче като подправка с уникален и специфичен аромат и вкус започва още от античността и стига до наши дни, когато индийското орехче е неделима част от много етнокухни. Италианската, карибската, индийската, френската, гръцката, дори гозбите, характерни за Латинска Америка и Близкия Изток трудно минават без употребата на малки дози индийско орехче.
Кулинарната обработка на подправката е изключително подходяща, ако тя протича в съчетание с черен пипер, дафинов лист, лук, магданоз, корени за супа. Индийското орехче е идеална подправка за различни фрикасета, пастети, супи, ястия от мляно месо, сосове, зеленчукови ястия. Без него прочутият сос Бешамел с гъби не би имал характерния си вкус. В индийската кухня орехчето се използва почти изцяло в сладкиши. В европейската кухня орехчето и кората му се използват особено често в картофени ястия.
Дървото на индийското орехче (Myristica fragans) е от семейство Миристикови. То е вечнозелено и достига до 15 метра височина. Родина на индийското орехче са островите Банда и Молукските острови, но тамошната кухня не обръща особено внимание на кулинарните предимства на подправката. Тя станала любима на арабите, които търгували с Далечния Изток от антични времена до края на Средновековието. Силно застъпено като подправка в арабската кухня, индийското орехче е пренесено в Европа.
Бързо индийското орехче се харесва на европейците, но в самото начало то се намирало твърде трудно, защото се внасяло в малки количества. През 16 век вече индийското орехче се радва на голям интерес, след като португалците завладяли Молукските острови. Те веднага налагат монопол върху износа на подправката.

Индийско орехче

След около 100 години архипелагът е завзет от холандците, които на свой ред пазят зорко насажденията и дърветата с индийско орехче. Строги наказания грозяли всеки, който се осмели да откъсне дори едно орехче, като крайният вариант бил посегателят да остане без ръка. След това французите успяват да се доберат до разсад от дръвчето и засаждат плантации с индийско орехче на остров Мавриций.
Индийското орехче и кората му имат сходни вкусови качества, като вкусът на орехчето се различава с това, че е малко по-сладък. Кората има светлооранжевия, шафраноподобен цвят затова е предпочитана при приготвянето на светли сосове, защото им придава характерен и апетитен цвят. Добивът на кората на индийското орехче е само 15% от този на цялата подправка, което е причина тя да е по-скъпа. Индийското орехче е суровина за широкоизползвано етерично масло. То се получава чрез парна дестилация на смляно индийско орехче и се използва много в парфюмерията и фармацевтиката. Етеричното масло от индийско орехче се използва дори и в производството на Кока-Кола.

Индийско орехче

Ползи от индийско орехче
От незапомнени времена от индийско орехче се приготвят сиропи за кашлица. В традиционната медицина индийското орехче и неговото масло са били използвани за болести, свързани с нервната и храносмилателната система. Външно маслото от орехчето може да се приложи срещу ревматични болки, както и като спешно средство срещу зъбни болки. При храносмилателни разстройства етеричното масло от индийско орехче се смесва на капки с мед. Действа добре и при лош дъх в устата.
При повдигане, гастроентерит, хронична диария или стомашно разстройство може да приложите от 3 до 5 капки от маслото, примесени с мед или захар. Изключително благоприятно влияние върху нервната система на човек индийското орехче може да окаже заради съдържащия се в него миристицин. Той стимулира производството на серотонин – хормонът на щастието и спокойствието. Една подходяща рецепта е ако прибавите малко индийско орехче в чая си.
Вреди от консумацията на индийско орехче
Ако се употребява в малки дози индийското орехче не оказва никакви отрицателни влияния върху организма на човек. Високата доза индийско орехче е към 10 грама и повече и тогава то започва да оказва слаби до средно силни халюциногенни ефекти. При предозиране индийското орехче е в състояние да предизвиква видения и приятно усещане, които наподобяват ефекта от употребата на марихуана. Халюцинациите и упойването могат да продъжат до 24 часа след първоначалната кулминация, което е около 12 часа след поглъщането на прекомерна доза индийско орехче.
Същевременно с това е възможно да се появят неприятни странични ефекти като халюцинации, повдигане, обезводняване, обща телесна болка в интервала до 36 часа след поглъщане. Редовната и прекомерна употреба на индийско орехче е в състояние да нанесе вреди на черния дроб. При интравенозно инжектиране индийското орехче действа като силна отрова. В миналото индийското орехче е било използвано за предизвикване на аборт. Големите дози от подправката, погълнати наведнъж са изключително опасни – водят до конвулсии и сърцебиене, а понякога и до фатален край.
====================================================================

Сминдух

Wednesday, 21 April 2010

Сминдухът е популярна подправка, която у нас вирее почти навсякъде, но най-често се среща в Североизточна България. Добре познат като незаменима съставка на шарената сол, сминдухът има приятен и апетитен аромат. Сминдухът, наричан още Чемен е известен с латинското наименование Trigonella foenum-graecum. Сминдухът е едногодишно растение от семейство Бобови. Същинската, разпространена и популярна подправка сминдух се приготвя от семената на растението.

Sminduh

Латинското име на сминдуха Foenum graecum означава “гръцко сено”. Родината на сминдуха са земите около Средиземно море. Той обаче е добре познат и в Китай, Индия и Северна Африка. Етимологията е запазена в много езици, например в английското “Greek hay”, словашкото “Senovka grécka”, хърватското “Grčko sijeno”. Кафяво-жълтеникавите семена на чимена съдържат етерично масло с над 40 съставки, които придават на подправката специфичен, леко горчив вкус.
Градинският сминдух (Trigonella foenum-graecum) e eдногодишно растение. Коренът е вретеновиден. Стъблото е високо до 1 м, слабо разклонено. Листата са тройни, с прилистници, които са сраснали с листната дръжка. Цветовете са бледожълти до жълти и са приседнали в пазвите на горните листа. След като прецъфтят, те образуват семенни шушулки, семената са със специфичен мирис при стриване ( наподобава свежо окосено сено) и горчив вкус.
Полският сминдух е едногодишно растение. Стъблото е гладко, високо до 90 см с 5-7 разклонения, листата са триделни, елипсовидно овални, със силно назъбен външен ръб. Цветовете са бледолилави, събрани по 30-35 в съцветия класчета, носени от дълги дръжки. Чушките са късояйцевидни с по 1-3 семена. Те са дребни, жълтеникави.
Полският сминдух има същите предпочитания и се отглежда, както градинския, само че за сеитбата му са необходими повече семена – за 100 кв.м – 200-250 г. Градинският и полският сминдух се кръстосват лесно, от което се получава хибрид. Ако искате посевът да е само от единия вид, тогава е необходимо да осигурите пространствена изолация между двата от 500 м. Полският сминдух освен подправка е и инсектицидно и диуритично средство, както и много предпочитано медоносно растение. Сее се през март.
Градинският сминдух е известен още като гръцки чимен. Той е добре познат от древността, където старите гърци и египтяни са го използвали като лекарствено и хранително растение. В Египет то е служело за култови цели при балсамиране на мъртвите. В Древен Китай е ползвано също с лечебни цели. Особено популярен сминдухът е бил по времето на Карл Велики, когато в кралските градини е бил на почит.
Освен като неделима съставка на шарената сол, сминдухът се използваредовно при приготвяне на суджуци, наденици, пастърма и други деликатеси от месо и риба. Свежите листа и клонки на сминдуха служат като добра подправка на ястия от месо. Голяма популярност има сминдухът в Египет, някои азиатски страни, а и в нашата национална кухня той често се използва. Сминдухът отлично се комбинира и с други подправки като чубрица, черен и червен пипер, магданоз, копър, джоджен. Той притежава свойството да поема лесно миризми, затова трябва да се съхранява отделно.

Сминдух

Ако се запекат, семената на сминдуха придобиват характерен аромат на ядки. В много страни чименът се използва за кайзероване на месо – за направата на кайзер пастърма. Тази употреба е пряко свързана със силното му антисептично действие. Малки количества чимен се съдържат в почти всяко индийско къри. Ароматните семена с горчив вкус са основно съставка на сместа “панч форон” от Бенгал. Чименът присъства и в грузинския микс от подправки, наречен “кмели-сунели”.
Семената на сминдуха са използвани като подправка и лечебно растение от египтяни, гърци и римляни. Заради антисептичното му действие чименът се е употребявал за третиране на рани и абцеси, ревматизъм, подагра, екзема, а вътрешно се е приемал за лекуване на бронхити и проблеми с храносмилателния тракт. Китайските лечители го предлагали на мъже с репродуктивни проблеми. През Средновековието също е бил използван като лечебно растение.
Свежите листа и клонки на сминдуха са богати с етерични масла, витамини (витамин С – над 120 мг%) и други ценни вещества. Чубрицата и сминдухът в шарената сол имат способността да пробуждат сетивата. Със своето силно ухание сминдухът влиза в много афродизиаци, а в миналото е използван за свестяване на хора, изпаднали в безсъзнание. Сминдухът стимулира още обмяната на веществата, снижава нивото на кръвната захар. Освен това сминдухът подобрява апетита и възстановява силите на организма.

====================================================================

Хрян

Sunday, 18 April 2010

Хрянът е растение, което се използва както като зеленчук, така и смлян като подправка. Огромни са ползите от хряна за човешкото здраве. Той има специфичен силен вкус, който не се харесва от много хора, но полезните вещества в това коренолодно са безспорни. Хрянът по своята същност е многогодишно растение от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae), в което влизат и синапът и различните видове зеле.

Растението Хрян

Растението на хряна достига 1, 5 метра на височина и се отглежда главно заради големия си бял заострен корен, който се консумира най-често. В по-редки случаи и листата се използват за консумация, като предимно са предпочитани за овкусител на сладка, конфитюри и мармалади.
За родина на хряна се счита Югоизточна Европа. От там постепенно той се е разпространил из цяла Европа. Хрянът се среща в див вид в европейската част на Русия, в Кавказ, в Сибир и в Далечния изток. Хрянът вирее добре предимно на влажни места в долчинките и по бреговете на реките. Сравнително неотдавна хрянът е определен като култура и сега се отглежда повсеместно като хранително, лекарствено и декоративно растение.
В миналото хората са поставяли листа от пресен хрян върху абсцеси за бързо оздравяване. При оттоци на шийните жлези са правели компреси с хрян и ряпа, взети в равни количества и настъргани на ренде. При главоболие и отравяне са мирисали настърган хрян. Той е бил смятан за едно от най-добрите противоскорбутни средства: сварявали са настъргания хрян в квас от захарно цвекло и са правили гаргара в устата по 4 пъти на ден.
Хрянът е богат на много полезни вещества. Корените на хряна съдържат синапено масло, захар, скорбинова киселина, богати са на минералните соли на калия, натрия, сярата, калция, фосфора, магнезия, хлора, желязото, медта и органичните съединения.
Аскорбиновата киселина се съдържа в листата на хряна 3 пъти повече, отколкото в корените. Благоприятно действие върху човешкия организъм оказват съдържащите се в хряна летливи вещества – фитонциди, способни да убиват болестотворните микроби, дават на хряна бактерицидни свойства. Прясно изстисканият сок, приготвена каша от корените на хряна и водните запарки се прилагат като антимикробно средство, за гаргара при възпаление на устната кухина и глътката.
Лечебните свойства на хряна са известни от векове, когато той се е прилагал за лечение на скорбут и проказа. От хрян се добива алилсинапеното масло, което се съдържа в листата и корените. Това масло има мощно бактерцидно действие, убива много видове микроби буквално за няколко минути. В корените на хряна има и лизоцим, което е белтъчно вещество с действието на антибиотик. У здравия човек лизоцимът се съдържа в слюнката, в лигавиците на устата и очите.

Хрян

При болестни състояния обаче това вещество се разрушава и хрянът помага за възстановяването на запасите от него. Хрянът повлиява добре простуда и грип, като е добре да се поема пресен сок от корените мус добавка на мед. Освен това хрянът благоприятства лечението на заболявания на дихателните пътища, а дъвченето на парче хрян унищожава бактериите, които предизвикват кариес. Хрянът убива бактериите и при болести на стомашно-чревния тракт. Компресите с хрян действат отлично и при болести на ставите.
При високо кръвно, виене на свят и болки в гърдите приложете следната рецепта: залейте хрян с водка за 24 часа. В емайлиран съд с дървена лъжица се смесват по 1 чаена чаша сок от моркови, ряпа, червено цвекло, мед, получената настойка, която също трябва да бъде 1 чаена чаша, също и сокът от 1 лимон. Приема се 3 пъти на ден по 1 супена лъжица преди ядене в продължение на 2 месеца. Сместа стои в хладилник, добре затворена. •В 1/2 л вода се слагат 2 супени лъжици мед, 2 супени лъжици оцет и 20 скилидки чесън. Сместа ври на бавен огън в продължение на 1/2 час. Кисне 1 час и се прецежда. Приемат се по 2 супени лъжици 3 пъти на ден преди ядене. Тази рецепта помага и при виене на свят и болки в гърдите.
Хрянът се използва при камъни в пикочния мехур, ревматизъм, подагра и заболявания на дихателните органи с влажна кашлица. Това целебно кореноплодно има изразено противослузесто свойство, очиства организма от слуз, отпушва задръстванията в него. Усилва работата на стомашно-чревния тракт, повишава апетита, спомага за намаляване на киселинността, използва се при заболявания на жлъчния мехур и атония на дебелото черво.
Ако прекалим с употребата на хрян, това може да има и отрицателно влияние върху човешкия организъм. Прекомерната употреба на хрян не се препоръчва, защото алилизотиоцианатът дразни лигавицата на стомаха и червата и понякога може да предизвика дори нервно разстройство. При варене ароматът на хряна се загубва и затова той трябва да се прибавя в ястията накрая.
====================================================================

Дафинов лист

Дафиновият лист от хилядолетия е признат като свещено растение – той е идеална подправка за много гозби и изтънчени ястия, но освен това е прочут с целебните си свойства. В кулинарията дафиновият лист придава на храната специфичен аромат и я прави по-вкусна, а като допълнителен бонус дафиновият лист дава много ползотворно влияние върху човешкото здраве.

Дафинов лист

Още в древна Елада и в Римската империя дафиновият лист се е смятал за свещено растение. Той символизирал славата и величието, бил и ореол на победата. Дафиновият лист се е засаждал край храмовете посветени на бог Аполон – богът на Слънцето. Както е известно той винаги бил изобразяван с лавров венец на главата. Древните римляни плетяли венци от дафинов лист за победителите в различните битки и състезания.
В кулинарията правилната употреба на подправката дафинов лист изисква преди да пуснете дафиновите листа в супа или ястие, непременно да ги потриете едно в друго. По този начин лечебните свойства и ароматът им ще се засилят.
Родината на дафиновото т.нар. лаврово дръвче са страните от Средиземноморието. Ароматните дафинови листа са всъщност лисчетата на няколко вида дръвчета от семейство Лаврови (Lauraceae). Тези растения достигат височина 12 метра и диаметър на короната около 9 метра. Значително по – малки са култивираните видове. Дафиновите листа са предимно заострени, дебели и месести, тъмно зелени на цвят. Дръвчетата, от които се добива дафинов лист цъфтят в края на пролетта и началото на лятото с бледо жълти цветове, които са нежни и имат формата на звезда. Плодовете на дафиновото дърво са дребни, кръгли, имат червен цвят, като в края на есента почерняват.
Днес се отглеждат основно четири вида дръвчета, от които се добиват дафинови листа. Средиземноморският дафинов лист или лавъра (Laurus nobilis) след като се изсушат се използват като прекрасна подправка на супи, яхнии, задушени ястия, пастети и туршии в различни блюда от средиземноморската кухня. Калифорнийският дафинов лист (Umbellularia californica) е известен още като като орегонска мирта. Той наподобява средиземноморския дафинов лист, но има по-наситен вкус.
Индийският дафинов лист (Cinnamomum tejpata) се нарича още теджпат(а). Той има подобен на канела мирис и вкусови качества, но е значително по-слаба подправка. Всъщност индийският дафинов лист наподобява миризмата и вкуса на китайската канела (касия), което предопределя по специфичната му кулинарна употреба. Това подразделение само носи наименованието дафинов лист и макар да е от едно семейство с лавъра, то всъщност принадлежи към друг род.
Индонезийският дафинов лист (Syzygium polyanthum) е известен още като даун салам, мантинг. Той е от семейство Миртови (Myrtaceae). В Европа и на запад това подразделение на дафиновите дървета нямат широка употреба, като се използват предимно в Индонезия и Малайзия. Тези дафинови листа могат да се употребяват сушени или пресни, като са отлична подправка при приготвяне на месо, а понякога и на зеленчуци. Този вид дафинов лист има по-слаб аромат и доста по-различна миризма от останалите. Задължителна е термичната обработка на ястията, подправени с индонезийски дафинов лист, защото само тогава той освобождава аромата си.
Дафиновите дръвчета виреят най – добре в умерени географски ширини. Важно е мястото, където растат дръвчетата да е защитено, а почвата да е добре отцеждаща се. Дафиновите растения се размножава чрез резници през лятото или чрез семена есенно време.

Дафинови Листа

Още в древносттта листата на плодовете на дафиновите дървета са били използвани за борба с различни заболявания. Днес дафиновия лист е едно от най-достъпните лекарства. В дафиновите листа се съдържа ароматно етерично масло. То включва в себе си почти 50 % цинеол и още около 65 различни полезни компоненти, сред които и рутин. Благодарение на ароматните летливи съединения дафиновият лист има фитонцидни свойства и подпомага пречистването на въздуха. Той е богат на фитиноциди, съдържа много микроелементи, дъбилни вещества, извежда шлаките от организма, повишава имунитета. Сред минералните вещества, съдържащи се в дафиновия лист са манган, калций, калий, фосфор, магнезий, желязо, натрий и цинк.
Дафиновият лист има способността да стимулира храносмилателната система, като защитава черния дроб и предпазва от газове. Отварата, приготвена от дафинов лист способства премахването на камъните в бъбреците, помага при чревни спазми, събужда апетита и нормализира работата на стомаха. Ако се смеси дафинов лист с царевично олио, тази консистенция може да се използва за мазило, което се втрива в кожата при артрит, миоцит и невралгия, а с оцет и мед дафиновият лист помага при ревматизъм и болки в ставите.
Дафиновият лист помага при синузит, като облекчава дишането. Препоръчително е да се капне в носа една капка от маслото от дафинов лист. Това масло може да приготвите сами, като нарежете на древно 30 г. листа, които заливате с чаша растително масло. Тази смес трябва да престои 5 дни, след което се прецежда и използва. Ако страдате от разстройство, може да приложите следната рецепта, която има затягащо действие и провокира запек. Вземете около 15 листа дафинов лист, залейте ги с 2, 5 чаши вода, оставете ги да заврът и ги дръжте така 5 минути. После налейте течността в термос и оставете да да престои 4-5 часа. Прецедете и пийте по 1 супена лъжица през деня.
Чаят от дафинов лист помага и срещу суха кашлица, като се пие вечер преди лягане. Дафиновият лист е известно средство за повишаване на имунитета. Летливите му масла имат противомикробно и противовъзпалително действие. Допълнително качество на дафиновия лист е, че той отпуска спазмите на дебелото черво. Наскоро бе открито, че неговите дъбилни вещества понижават захарта в кръвта и действат против диабета.
При артрози – коксартроза, гонартроза е добре да се приложи маслен екстракт от дафинов лист. Той се приготвя като накълцате 10 -15 грама дафинови листа, към които прибавяте 50 милилитра олио. Дафиновата смес се оставя да престои така 1 седмица на тъмно и хладно. С този екстракт се намазва вечер болната става, завива се с вълнено парче и се оставя така цяла нощ.

====================================================================

Розмарин

Розмаринът представлява вечнозелен полухраст с дървенисто стъбло и миризливи вечнозелени игловидни листа. Розмаринът достига височина от 20 до 80 см. Клончетата му са покрити с тесни, линейни, завити в краищата, белезникави отдолу листа. В основите на тесните листа на розмарина са събрани в снопчета цветове, които са синкави или виолетови на цвят. Розмаринът цъфти от юни до август, като плодовете му наподобяват орехчета.

Сух розмарин

Полулярността на розмарина идва още от древните гърци, които са го ценили като свещенно растение. В Европа розмаринът е донесен от монаси, като след това широко започва да се използва в Португалия, Испания, Италия, Франция, Гърция, Англия, Скандинавия и Германия.
В България популярността на розмарина не е толкова голяма. Розмаринът като естествена диворастяща култура се среща по цялото Средиземноморие, Черноморието и по-специално в Кипър. Още в библейските времена розмаринът се споменава, каро растящ по хълмовете на Ливан. Други имена, с които е известен още розмаринът е ливанче, бабин косъм, индирлия и морска роса.
Името „розмарин“ идва от латинското име „rosmarinus“, което навярно означава „морска роса“. Днес розмаринът може да се отглежда в градини и балкони. Отглеждането в саксии изисква розмаринът да се подстригва, за да не стане рехав и не толкова красив. В градина той може да израсте доста голям и все още да не загуби привлекателността си.
Розмаринът може да се размножава от съществуващи растения чрез отрязване на връх с дължина 10-15 см, махане на няколко листа от долния му край и директно забождане. Най-големи производители и доставчици на розмарин по настоящем се явяват Франция, Италия, Испания и Гърция. Розмаринът е подправка, на която се използват листата. Химичният състав на листата на розмарина съдържат до 2% етерични масла, дъбилни вещества, смоли и др. Според изследвания розмаринът може да се използва като консервант и като добавка за някои видове напитки.
Розмаринът вирее най – добре на слънчево и топло място, като понася и по-сух въздух. Важно е растението на розмарина да да се пази от течение. То трябва постепенно да привиква към промяната на температурата и светлината. Препоръчително е през есента розмаринът да се внася за по 1 – 2 седмици на полусянка, преди да се внесе окончателно на закрито. През пролетта и лятото розмаринът може да стои на балкона. За зимата оптималната температура в затворено помещение е 10 – 12 градуса, а през лятото минималната трябва да е 20, ако растението е на открито.
Многобройни са ползите от розмарина върху човешкия организъм. Розмаринът е ефективно средство срещу метеоризъм. Той подобрява храносмилането и оказва силно раздразняващо действие върху кожата. В народната медицина розмаринът се използва за прилагане към различни видове вани. Етерично масло от розмарин се използва за разтривки, укрепва нервите и разширява кръвоносните съдове.
Розмаринът оказва и лечебно действие при ниско кръвно налягане, нервни разстройства, чуство за напрегнатост. Изключително полезно средство е розмаринът при състояния на общо изтощение и полова слабост. Способства за повишаване отделянето на стомашен сок, като по-специално оказва благоприятно действие върху цялостната дейност на стомаха и червата.

Розмарин

Важно е да знаете, че розмаринът притежава силен сладникав аромат на камфор, напомнящ мириса на бор. Като подправка розмаринът е предпочитан заради много пикантния и леко остър вкус. Розмаринът намира широко приложение и във фармацефтичната промишленост, където се използва за изготвяне на лекарствени препарати, лекарствени чайове, настойки, мазила, пластири. Изключително широко приложение розмаринът намира в получаването на етерични масла, които се използва и в козметичната промишленост.
Подправката розмарин се получава от сритите листа на растението. В неголеми количества най-вече заради особено силния аромат и вкус, розмаринът е подходящ като притурка към супи, салати, месни пълнежи, към печено месо, печени птици, гъби, варена риба, червено и бяло зеле и към маринати. В умерени количества розмаринът придава особен аромат на месни, пилешки, спаначени и грахови супи.
Розмаринът придава доста приятен вкус на меки сирена, картофи, пернат дивеч, риби, яйчно тесто, като същевременно е отлична подправка за агнешко, гулаш от говеждо, овнешко и доматена супа, а също така на говеждо, овнешко и телешко. Розмаринът е и подходящ да се сложи на меса, приготвени на грил.
В кулинарията розмаринът се използва най-вече заради способността му да подтиска специфичната миризма на някои видове меса, като овнешко и свинско. Специалистите отдавна знаят, че розмаринът придава на месото дивечов аромат. Като цяло розмаринът се използва също както и дафиновия лист. Важно е да се знае обаче, че при прекалено дълго задържане розмаринът може да придаде на блюдото горчив вкус.
====================================================================

Джоджен

Джодженът е широкоразпространена подправка. У нас тя неизменно присъства при приготвянето на бобени ястия, както и при подправянето на някои видове меса. Но освен като отлична кулинарна притурка, джодженът е растение, което е богато на множество полезни вещества. Благодарение на тях джодженът днес е често използвано средство със спазмолитично, местно обезболяващо и антисептично действие. Джодженът увеличава секрециите в стомаха и червата, предизвикват разширяване на коронарните кръвоносни съдове и това са само малка част от благоприятните действия, които тази популярна подправка оказва върху нашия организъм.

Джоджен

Джодженът е известен с латинското наименование Mentha spicata, като синоним се използва и M. Viridis. Известен още и като Мятва, джодженът представлява вид мента, растяща в централна и южна Европа. Джодженът е тревисто многогодишно растение, достигащо на височина 30-100 см, с листа, дълги 5-9 см и широки 1, 5-3 см, с назъбени краища. Цветовете са събрани в класовидни съцветия, като всеки от тях е розов или бял, на дължина и ширина 2, 5-3 мм. Джодженът вирее най-добре върху влажните почви.
Най-разпространена е пиперливата или лютивата мента, която е многогодишно тревисто растение. Тя не се среща в диво състояние, тъй като е получена чрез кръстосване. За този хибриден вид се намират сведения още от Средните векове, като днес джоджена е широко разпространен из цял свят.
Употреба на джоджен
Джодженът е многогодишно тревисто растение, от което в кулинарията се използват предимно листата. Те, в прясно или изсушено състояние са отлична подправка на салати, супи. Ястията от фасул няма как да имат специфичния, обикнат от българина вкус без към тях да се прибави джоджен. С добавка на джоджен се приготвят също така различни гозби от зеленчуци, безмесни и месни консерви и много други ястия. Съдържа голямо количество ароматни масла, между които и ментол. Джодженът се отличва с приятната си миризма и слабо парлив вкус. Джоджен се използва при приготвяне на пюрета от спанак, при яхнии от агнешко, овче и шилешко месо, за агнешка плънка, при задушени меса и варено – свинско или телешко. С употребата му обаче трябва да се внимава – поради специфичния си и доста силен аромат, трябва внимателно да се съчетава с другите подправки, защото може да притъпи техните аромати и вкусови качества.
Ползи от джоджена
Джодженът има множество благоприятни и оздравителни свойства върху организма на човек. Джодженът е отлично средство за успокоение на чревните спазми, като тонизира червата и спомага за нормалното храносмилане. Отвара от джодженови листа може да помогне при колит, ентероколит, диария, газове и подуване на корема, както и при болки в стомаха, породени от женско неразположение. Съществуват множество разновидности на ментата, която е позната като подправка и лечебно средство още от древността.
В българската народна медицина се използват листа или етеричното масло, добито от джоджена. По-конкретно те се използват като средство при болки в стомаха и сърдечната област, както и при простудни, жлъчни и чернодробни заболявания. Джодженът е стимулиращо средство при физическа и умствена преумора, за освежаване, както и при стомашно разстройство. Отварата от джоджен успокоява стомаха при повръщане, като намалява гаденето.
Джодженът е средство за увеличаване на апетита, като същевременно той подобрява храносмилането, понижава киселинността на стомашния сок, спира стомашните спазми. Основните действия на джоджена са противоспазматично, успокояващо, противовъзпалително и обезболяващо действие.
Джодженът се използват като спомагателно средство при лечението на болни с възпалителни процеси в бронхите и белите дробове, при сърдечно съдови заболявания, заболявания на храносмилателния тракт, гинекологични заболявания и други.
Джодженът има стимулиращо и ободряващо действие. Широкото му приложение в медицината се допълва и от отличните качества на етеричното му масло. Благодарение на него болежки като главоболие и мигрена лесно отшумяват, като джодженът цялостно намаляват стреса на човешкия организъм.

====================================================================

Джинджифил

Джинджифил

Ароматен и изразителен, джинджифилът добавя специален вкус към азиатските пържени ястия, както и към много плодови и зеленчукови гозби.
Джинджифилът е коренът на растението джинджифил, който расте под земята и има твърда, набраздена текстура. Вътрешността на корена може да е жълта, бяла или червена, в съответствие с разновидността му. Той е покрит с кафява кора, която в зависимост от това дали е прибран узрял или не, може да е дебела или тънка.
Научното име на джинджифила е Zingiber officinale и се смята, че е произлязло от санскритското му име “singabera”, което означава „ с форма на рог”, отогварящо на външния вид на корена.
Джинджифилът произхожда от югоизточна Азия, чиито кухни все още масово използват тази подправка. Той се споменава в писанията на древен Китай, на индианците и на държавите от Средния Изток. След като римляните пренасят джинджифила от Китай преди повече от 2000 години, популярността му се централизира в районите по Средиземноморието, но през средните векове става известен и почитан и в останалите части на Европа.
Днес най-комерсиалните производители на джинджифил включват Ямайка, Индия, Индонезия и Австралия.
Ползи от джинджифила

Ginger

– Облекчава стомашно-чревните болки. Джинджифилът е способен да редуцира всички симптоми, асоциирани с болестта на пътуването (например морската) като замаяност, повдигане и избиване на студена пот.
– Сигурно и ефективно облекчение от усещането за гадене по време на бременност. Доказано е, че джинджифилът е изключително полезен в редуциране на симптомите на гадене по време на бременност, дори и при най-тежката форма, наречена hyperemesis gravidum – състояние, изискващо хоспитализация.
– Има анти-възпалителни ефекти. Джинджифилът съдържа много потентни анти-възпалителни съединения, наречени гингероли, което обяснява защо много хора, страдащи от остеоартрит и ревматичен артрит, изпитват облекчение след консумирането на джинджифил.
– Предпазва ни от колоректален рак. Гингеролите, основите активни компоненти на джинджифила, които са отговорни и за отчетливия му вкус, са в състояние да ограничат растежа на колоректалните ракови клетки. Това свойство на гингеролите е станало ясно след проведени проучвания върху мишки.
Джинджифилът предизвиква клетъчна смърт при раковите клетки на яйчниците. Лабораторни изследвания са показали, че гингеролите – активните фитонутриенти в джинджифила, убиват раковите клетки като предизвикват апоптоза (програмирана смърт) и авто фагоцитоза (асимилация).
Освен това екстрактът от джинджифил има анти-оксидантни, анти-възпалителни и анти-туморни ефекти върху клетките.
– Подобрява реакцията на имунната ни система. Джинджифилът може да е не само загряващ през студения ден, но може и да ни помогне в предизвикване на целебно потене, което често е полезно по време на настинки и грипове. Немски учени са установили, че при потенето се получава един вид защита срещу някои микроорганизми, включително и срещу E.coli, Stahhylococcus aureus (често срещано кожно възпаление) и Candida albicans.

Нарязан джинджифил

Избор и съхранение на джинджифил
– Винаги, когато Ви е възможно, избирайте пресен джинджифил – не само заради това, че има по-усезаем аромат в сравнение с изсушения, но и поради по-високите нива на гингерол, които се съдържат в него.
– Пресният джинджифил трябва да се съхранява в хладилника в хартиена кърпа. Така ще се съхрани около три седмици.
– Изсушеният джинджифил се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място. Можете да го оставите и в хладилника, където ще запази аромата си до една година.

====================================================================

Мента

Макар листата на ментата да са досъпни по пазарите целогодишно, те са особено подходящи за топлите дни, когато ще ни поднесат хладен полъх от салатите или напитките, в които сме ги добавили.
Листата на обикновената мента са зелено-лилавеникави и по-продълговати, докато на градинската мента са овални и по-скоро сиво-зелени на цвят. Вкусът и на двата вида мента може да се опише като смесица от пипер и хлорофил, като при обикновната мента е по-силен, а при градинската по-неуловим.

Мента

Ползи от ментата
– Успокойте коремчето си с мента. Маслото от мента е доказало способността си да облекчава симптомите на хората с чувствителни стомаси, включително и при случаи на разстройство, киселини или мускулни спазми на колона. Тези здравословни свойства на ментата се свързват със способността й да успокоява мускулите.
– Тя е потенциален анти-раков агент. Перилил алкохолът, който е фитонутриент и е наречен монотерпен, е в изобилствено количество в маслото от мента. При изследвания с животни се указва, че той може да спре растежа на тумори на панкреаса и черния дроб.
– Маслото от мента действа анти-микробно. Маслото от мента спира растежа на много и най-различни бактерии, включително на Helicobacter pylori, Salmonella enteritidis и methicillin-resistant Staphyloccocu aereus.
– Облекчете дишането си с мента. Ментата съдържа субстаницята rosmarinic acid, която има няколко действия, полезни при астма. Освен, че ментата има антиоксидантни свойства да неутрализира свободните радикали, rosmarinic acid блокира продукцията на някои възпалителни химикали.
– Ментата е богат източник на традиционни нутриенти. Ментата е чудесен източник на манган, витамин С и А, последният от които е концентриран на каротеноиди, включващи и бета каротин. И витамин С, и бета-каротинът играят роля в намаляването на риска от рак. Освен това ментата е добър източник на диетични фибри, фолат, желязо, магнезий и калций.
Видове и история на ментата

Мента

Макар че има около 25 различни вида мента, обикновената мента (peppermint) е натурален хибрид между Mentha aquatica (водна мента) и Mentha spicata (градинска мента). Листата на обикновената мента са зелено-лилавеникави и по-продълговати, докато на градинската мента са овални и по-скоро сиво-зелени на цвят. Вкусът и на двата вида мента може да се опише като смесица от пипер и хлорофил, като при обикновната мента е по-силен, а при градинската по-неуловим. Освен обикновената мента и градинската мента, другите видове от семейство Mentha включват ябълковата мента, портокаловата мента, водната мента и корсиканската мента.
Ментата се е използвала от древността заради кулинарните, медицинските и ароматичните си свойства. Корените й се крият в гръцката митология, според която растението първоначално е било нимфа (Minthe), превърната в растение от Персифона, която ревнувала от вниманието, което оказвал съпругът й Плутон на съперницата й. Тъй като Плутон не можел да стори нищо против превръщането на Minthe в растение, той поне я дарил с приятен аромат, който да обогатява градините.
Ароматичните характеристики на ментата са я направили една от най-често използваните съставки в парфюмите в историята. От Европа и Индия, до Централния Изток, тя е била използвана за прочистване на въздуха в храмовете и домовете.
Избор и съхранение на ментата
– Винаги, когато е възможно, избирайте прясна мента вместо изсушена, тъй като тя е по-благоуханна.
– Листата на прясната мента трябва да са свежи и ярко зелени, а стъблата им твърди.
– Предпочитайте органично отглеждана мента.
– Прясната мента трябва да се съхранява в хладилника в хартиена кърпа.
– Изсушената мента, както и останалите сухи подправки, се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място.

====================================================================

Мащерка

Изглеждаща деликатно подправка с наситен аромат, мащерката е прекрасно допълнение към боб, яйца и зеленчукови ястия. Изсушената мащерка е достъпна целогодишно в магазините.
Листата на мащерката са накъдрени, с елипсовидна форма и много малки по размер. Горният лист е зелено-сивкав на върха си, а долната му част е бяла на цвят. Заедно със стрък магданоз и дафинов лист, мащерката се включва във френската кухня към бульони, яхнии и супи.

Мащерка

Защо мащерката е полезна за здравето ни
Мащерката е позната в историята ни с използването й в природната медицина във връзка с дихателни проблеми и болки в гърдите, включително кашлица, бронхит и наплив на кръв в гърдите.
– Богата е на ценни съставки и антиоксиданти. Тимолът е основната съставна част на летливото масло на мащерката, чиито поддържащи здравето ефекти са отдавна документирани. В изследвания, проведени върху плъхове, е установено, че тимолът защитава и значително увеличава процента здравословни мазнини, намиращи се в клетъчните мембрани и в други клетъчни структури.
Мащерката освен това съдържа и разнообразни флавоноиди, включително и апигенин, нарингении и тимонин. Те увеличават антиоксидантния капацитет на мащерката, и в комбинация със статута й на добър източник на манган, й дават висока позиция в списъка на анти-оксидантни храни.
– Предпазва от микроби. Компонентите на летливото масло на мащерката са показали, че имат антимикробна дейност срещу някои бактерии и гъбички. Staphalococcus aereus, Bacillus subtilis, Escherichia coli и Schigella sonnei са само някои от видовете, срещу които мащерката е доказала своето антибактериално действие.
Мащерката е подправка, богата на различни нутриенти. Мащерката е много добър източник на желязо и манган, както и на калций и диетични фибри.
Кратко описание и история на мащерката
Мащерката е подправка, чието използване трябва да проучим и да му се насладим. И заедно с около шейсетте си разновидности, включващи френска мащерка, лимонова мащерка, портокалова мащерка и сребриста мащерка, е сигурно, че тази подправка ще добави благоухание в живота ни.
Научното име на френската мащерка е познато като Thymus vulgaris.
Мащерката се е използвала още от древни времена заради своите кулинарни, ароматни и медицински свойства. Древните египтяни са я използвали като балсамиращ агент, за да запазят мумифицираните си фараони.
В древна Гърция мащерката е била много популярна и широко използвана заради ароматните си качества, като се е горяла като тамян в свещените храмове. Тази подправка е била известна и като символ на куража и храбростта, което продължило чак до края на Средновековието. Жените са връчвали на рицарите си като символа на смелостта им шал, на който е избродирана пчела и в който е увит стрък мащерка.
Мащерката идва от райони като Азия, южна Европа и средиземноморските региони.
Избор и съхранение на мащерката
– Винаги, когато е възможно, избирайте прясна мащерка вместо изсушена, тъй като тя е по-благоуханна.
– Листата на прясната мащерка трябва да са свежи и ярко зеленикаво-сиви, а стъблата твърди.
– Предпочитайте органично отглеждана мащерка.
– Прясната мащерка трябва да се съхранява в хладилника в хартиена кърпа.
– Изсушената мащерка се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място.
Бързи съвети как да използваме мащерката
– Винаги добавяйте мащерката в края на приготвяне на ястието, за да може максимално да запази аромата си.
– Добавяйте мащерка в любимия си сос за спагети, макарони или всякакъв друг вид паста.
– Прясната мащерка е чудесна добавка за всякакви ястия с боб.
– Подправяйте с мащерка супите и яхниите си.
– Когато варите или правите риба на пара, добавете няколко стръка прясна мащерка.

====================================================================

Майорана

Суха Майорана

Майораната е известна с латинското наименование Origanium hortensis. За родина на тази подправка се считат земите Северна Африка, където и днес тя е многогодишно растение, докато на други места вирее едногодишно. Специфичният вкус и аромат на майораната са били добре познати от древни времена, като и в наши дни популярността й в кулинарията не спада. Днес майорана се отглежда главно в Средиземноморието и на територията на Северна Африка.
По своята същност майорана е тревисто растение, което има червени или бели цветове. Майораната е от семейство Устнозветни. Особено характерен за майораната е специфичния силен аромат, благодарение на който тя не може да се сбърка с никоя друга подправка. Майораната се счита за сродна на ригана. Origanum majorana е топлолюбиво растение. Височината му достига от 20 до 50 сантиметра.
Историята на Майораната е хилядолетна. Наред с дафиновия лист, е била сред свещените билки в Средиземноморските територии, предимно в Гърция, Рим. С особена почит майораната се е използвала в Северна Африка – в земите на Алжир, Тунис и Мароко. През Средновековието майораната се използвала за лечение на епилепсия. Още през гръко-римската епоха майораната се радва на широка популярност и употреба. Една интересна легенда разказва, че древните гърци смятали, че ако на нечий гроб поникне майорана, покойникът се радва на вечен мир и щастие в отвъдното.
Като подправка се използват връхните части на растението майорана. Те се отличават със своя особено приятен аромат и тръпчив вкус. Листенцата на майораната съдържат 0, 7—1% етерично масло, феноли, а също така са богати на витамин С, провитамин А, пектини и други полезни вещества. Майораната се използва като отлична подправка за агнешко и пилешко месо. Майорана също така се прибавя към различни видове колбаси.

Майорана

Широкото и приложение в кулинарията й отрежда място на добра подправка за ястия с домати, както и на различни хлябове и салатни дресинги. Майораната е популярна притурка към италианската, френската, северноафриканската и американската кухни. Сушената майорана заедно с мащерката са отлична комбинация основно за производството на колбаси, като германците са едни от най-страстните почитатели на майорановия вкус.
Майораната е и една от класическа подправка за пържен дроб. Най-добрите съчетания на майораната освен с мащерка, са и тези с вкуса на дафинов лист, черен пипер и хвойната. Специфичният аромат на майораната е удачен като добавка за целулозни зеленчуци, като зеле. Добре пасва и на рибни ястия, както и на почти всякакви видове паста.
Отглеждане на майорана
Майораната вирее най-добре в сух и топъл климат. Ако я оглеждате в домашни условия през зимните месеци растението трябва да се предпазва от премръзване, като се внесе на закрито. Има видове майорана, които са вечнозелени. Майораната се полива рядко – веднъж в месеца с 1 – 2 чаени чаши вода. В края на лятото или началото на есента растението майорана трябва да се измие добре и да се изсуши внимателно, за да е готов за употреба при кулинарна обработка. По принцип, майораната няма нужда от наторяване, но почвата, в която расте, трябва да е задължително добре отцеждаща се. Топлият климат е от особена важност, за да може майораната да развие в максимална степен своя аромат. В същото време, когато бъде изсушена, майораната губи част от аромата си, като придобива характерен леко горчив вкус.
Ползи от майораната
Майораната има широко приложение. Освен като подправка и билка, майораната е ценна суровина за парфюмерийната промишленост. Сред полезните свойства на майораната върху здравето на човек са способностите й като спазмолитично, антисептично, съдоразширяващо средство. Освен това майораната има способността да стимулира нашето храносмилане. Приета вътрешно, майораната засилва функциите на храносмилателната система, действа спазмолитично и антисептично.

====================================================================

Копър

Saturday, 12 June 2010

Копърът е единствено по рода си растение, при което както листата, така и семената му, се използват като подправка. Копърът е с зелени листа, които са дребни, наподобяващи папрат и имат мек, сладък вкус. Сушените семена на копъра са светлокафяви на цвят и с овална форма. Семената са сходни по вкус на кимиона, те са ароматни и сладки, но и с леко горчив вкус.
Копърът е част от семейство сенникоцветни, чиито членове са също магданоз, кимион и дафинов лист.

Копър

Наименованието на копъра идва от старонорвежката дума „dilla“, която означава „успокоявам“. Това име отразява традиционната употреба на копъра едновременно като средство за премахване на газовете от стомаха и като средство за облекчаване на безсъние.
Произходът на копъра води началото си от Южна Русия, Западна Африка и Средиземноморския регион. Той е бил използван поради своите кулинарни и лечебни свойства в продължение на хилядолетия. Копърът се споменава и в Библията и в древните египетски писания. Той е бил популярен в древногръцките и римски култури, където е бил приеман като признак на богатство и е почитан поради множеството си лечебни свойства. Копърът е бил използван още от Хипократ, бащата на медицината, в рецепта за почистване на устата.
Днес, копърът е значима подправка в кулинарното изкуство на Скандинавския полуостров, Централна Европа, Северна Африка и Русия.
Винаги когато е възможно, е добре да се избира пресен копър пред сушената му форма, тъй като той е с по-високи благоуханни вкусови качества. Листата на пресния копър трябва да изглеждат рехави и зелени на цвят, за да е с добро качество.
Съхранение на копъра
Свежият копър е необходимо винаги да се съхранява в хладилник или увит във влажна кърпа или със стъбла, поставени в контейнер с вода. Тъй като е много крехък, дори ако се съхранява правилно, копърът ще се запази свеж само за около два дни. Копърът може също да се съхранява и замразен, цял или нарязан, в херметичен контейнер.
Сушените семена на копъра трябва да се съхраняват плътно затворени в стъклен контейнер на хладно, сухо и тъмно място, където те ще запазят свежи за около шест месеца.
Семената на копъра са много добър източник на калций и добър източник на минерали, манган и желязо. Копърът съдържа два уникални вида лечебни компонента: монотерпени, включително карвон, лимонен и анетофуран и флавоноиди, включително каемпферол и висенин. 2 гр. копър съдържат 5, 06 калории и 0, 40 гр. протеини.
Лечебни свойства и ползи на копъра
Уникалните ползи за нашето здраве идват от двата вида лечебни компонента на копъра, които той съдържа, а именно монотерпени и флавоноиди и най-общо са:
– Защита срещу свободните радикали и канцерогени
Монотерпените е доказано, че активират ензима глутатион-S-трансфераза, който помага де се прикрепи антиоксидантната молекула глутатион да оксидантните молекули, които в противен случай нанясат вреди на организма. Летливите масла, съдържащи се в копъра могат да помогнат за неутрализиране на някои видове канцерогени.
Копърът има антибактериално действие;
Копърът спомага за предотвратяване на костната загуба. Копърът като много отличен източник на калций играе важна роля за намаляване на костната загуба, която се появява след менопауза и при някои болестни състояния, като ревматоиден артрит.

====================================================================

Магданоз

Магданоз

Магданозът е чудесно средство за изцеление и питателна храна. Повечето хора не осъзнават тези му качества и смятат, че растението се използва главно за декоративна гарнитура. Продължавайте да четете и ще научите за ползите и качествата на магданоза.
Двата най-популярни вида магданоз са къдравия магданоз и италианския плосколистен магданоз. Италианският сорт е по-ароматен и по-малко горчив на вкус, отколкото къдравия. Съществува и друг вид магданоз, известен като вкоренена ряпа (или сорт Хамбург), който се отглеждат поради своите корени, наподобяващи корен на репей. Магданозът принадлежи към семейство сенникоцветни.
Произходът на магданоза води началото си от Средиземноморския регион на Южна Европа. Докато е бил култивиран в продължение на повече от 2000 години, магданозът е използван повече като лекарство, отколкото като храна. Древните гърци са считали магданозът за свещен и са го използвали не само за украса на победителите в атлетичните състезания, но също така и за декориране гробниците на починалите. Практиката за използване на магданоза като гарнитура действително има дълга история, която води началото си от цивилизацията на древните римляни.
Хората са започнали да консумират магданоз като подправка по някое време през Средновековието в Европа.
В някои страни, къдравия сорт е по-популярен. Това води началото си от древните предпочитания към този вид, тъй като хората са оприличавали плосколистния магданоз на вид отровна трева.
Винаги когато е възможно, е необходимо да се избира пресен магданоз пред сушената му форма, тъй като е с по-добри вкусови качества. Трябва да се избира свеж магданоз, който е с наситен зелен цвят и изглежда свеж и хрупкав. Необходимо е да се избягва този, чиито лиса са увехнали и пожълтели. Пресният магданоз е необходимо да се съхранява в хладилник в найлонов плик.
Съхранение на магданоз
Плосколистният магданоз може да се съхранява също и като се изсуши. Веднъж изсушен, той трябва да се съхранява в плътно затворен съд на хладно, тъмно и сухо място. Къдравият магданоз се съхранява по-добре чрез замразяване, а не чрез изсушаване.
Магданозът е сред малкото на брой храни, които съдържат измерими количества оксилати, естествено съдържащи се вещества в растенията, животните и хората. Когато оксилатите станат прекалено концентрирани в телесните течности, те могат да се захаросат и да причинят здравословни проблеми. Поради тази причина хора с вече съществуващи и нелекувани проблеми с бъбреците или жлъчката трябва да избягват консумацията на магданоз.
Магданозът е отличен източник на витамин А, витамин С и витамин К. Той е добър източник на желязо и фолати.
Летливите маслени компоненти на магданоза включват миристицин, лимонен, юджинол и алфа-тюжен. Съдържащите се в магданоза флавоноиди са апиин, апигенин, крисоериол и лутеолин.
Именно тези два вида необичайни компоненти /летливите масла и флавоноидите/, съдържащи се в магданоза, предоставят уникални ползи за здравето.

Магданоз

Летливите масла в магданоза и по-специално миристицинът, е доказано че възпрепятства образуването на тумор и в частност, формирането тумор в белите дробове.
Флавоноидите, съдържщи се в магданоза и по-специално лутеолинът, е доказано, че функционират като антиоксиданти, които се съчетават със силно реактивните кислород-съдържащи молекули (наречени кислородни радикали) и помагат за предотвратяването на кислород-базирани увреждания на клетките.
Магданозът е добър източник на фолиева киселина, която е един от най-важните В витамини. Макар да играе много роли в организма, една от нейните най-важни роли е по отношение на сърдечно-съдовите заболявания. От там идва необходимостта от нейното участие в процеса, чрез който тялото конвертира хомоцистеина в доброкачествени молекули.
Храните, богати на витамин C, като магданоз, осигуряват на хората защита срещу възпалителен полиартрит, форма на ревматоидения артрит, включваща две или повече стави.

====================================================================

Босилек

Босилекът е силно благоуханно растение, чиито листа се използват като подправка за най-различни видове храни. Босилекът се е превърнал в една от най-разпознаваемите билки в света, откакто сос песто, който представлява смес от босилек, борови ядки и сирене пармезан, става широко популярен.

Босилек

Босилекът има кръгли, островърхи листа в зелен цвят. Съществуват повече от 60 разновидности на босилек, които се различават в известна степен по външен вид и вкус. Докато вкусът на сладкия босилек е чист и остър, други сортове, също предлагат уникални вкусове: лимонов, на анасон и на канела.
Босилекът расте в много региони по целия свят, но първите места, където се е появил са Индия, Азия и Африка. Той е характерна подправка за много разнообразни кухни по цял свят, включително италианската, тайландската, виетнамската и лаоската кухня.
Името „босилек“ произхожда от гръцката дума „basilikohn”, което означава „кралски” и отразява нагласите на тази древна култура към билката, която те смятат за много благородна и свята. Традицията на благоговение към босилека се среща и в други култури. В Индия, босилекът се пази като икона на гостоприемството, докато в Италия, той е символ на любовта.
Винаги когато е възможно, при избора на босилек е добре да се избира свеж босилек, а не сушената му форма, тъй като свежата билка има по-високи вкусови качества. Листата на пресния босилек трябва да изглеждат свежи и да бъдат в наситено зелен цвят. Не трябва да се избира този с тъмни петна по листата или жълтеникав оттенък.
Съхранение на босилека
Свежият босилек трябва да се съхранява в хладилник, увит в кухненска хартия или леко влажна кърпа. Босилекът може също да се съхранява и замразен.
Сушеният босилек трябва да се съхранява в плътно затворен стъклен контейнер на хладно, тъмно и сухо място, където може да се съхрани свеж за около шест месеца.
Тъй като маслата, съдържащи се в босилека са силно летливи, най-добре е подправката да се слага към края на готвенето и така ще се запазят оптималните му вкусови качества.
Ползи на босилека
Босилекът е отличен източник на витамин К и много добър източник на желязо, калций и витамин А. В допълнение, той е добър източник на диетични фибри, манган, магнезий, витамин С и калий. 3гр. босилек съдържат 7, 52 калории и 0, 44 гр. протеини.
Редица изследвания показват уникалните свойства на босилека за предпазване от редица здравни проблеми, а именно:
– ДНК защита и антибактериално действие. Уникалният спектър от активни съставки, наречени флавоноиди, съдържащи се в босилека, осигуряват защита на клетъчно ниво. Ориентин и висенин са два водоразтворими флавоноиди, които защитават клетъчните структури, както и хромозомите от радиация и щети, породени от действието на кислорода. В допълнение, приемът на босилек осигурява защита срещу нежелано бактериално развитие.
– Противовъзпалителни ефекти. Еугенол, компонент на летливите масла на босилека, е предмет на широко проучване, тъй като това вещество може да блокира дейността на ензим в организма, наречен циклооксигеназа (COX), който има възпалително действие.
– Хранителните вещества, съдържащи се в босилека са от съществено значение за сърдечно-съдовите заболявания

Босилек

Босилекът е много добър източник на витамин А (чрез своята концентрация на каротеноиди, като бета каротин). Наречен провитамин А, тъй като може да се конвертира във витамин А, бета-каротинът е мощен антиоксидант и не само предпазва епителните клетки (клетките, които образуват лигавицата на многобройни структури в организма, включително и на кръвоносните съдове) от щетите на свободните радикали, но също така помага за предотвратяване оксидирането на холестерола в кръвта от свободните радикали.
====================================================================

Чубрица

Чубрица

Чубрицата е една от най-старите подправки на света, а у нас тя от векове се радва на широка популярност. Огромното приложение на чубрицата в българската кухня е беспорно – тя е неделима част от приготвянето на много любими на нашенеца гозби, като леща, зелен фасул, грах, боб, зеле, картофи и др.
Вкусът на популярната подправка „шарена сол” не би бил същият без в нея да има чубрица. Широкото използване на чубрицата е застъпено и в много европейски страни. Европейците обичат да прибавят подправката към различни плънки, ястия с яйца, кайма, зеленчукови гозби. Особено любима е чубрицата на доста сосове, които са обичайни за Средиземноморската кухня.
Латинското наименование на чубрицата е Satureja и означава „трева на сатирите”. Сатирите били митични същества, полу-хора, полу-козли, известни с разюздания си нрав и хедонизтичен живот. Чубрицата е едногодишно растение от семейство Устоцветни, като представлява храстче, което достига до височина 30 сантиметра. Произходът на чубрицата е от земите около Средиземно море и Близкия Изток.
Днес основни производители на чубрица са Франция и балканските страни, като особено популярна е балканската чубрица. Балканската чубрица (Satureja montana) е от вид покритосеменни растения от семейство Устноцветни (Lamiaceae). Най-добре виреее по сухите каменисти склонове, главно източни и планински. Обича да е на припек и при наличие на варовик в района. Балканската чубрица цъфти от средата на юли, а масово – през август.
Стъблото на чубрицата е силно разклонено от самата основа. То е покрито с власинки и достига височина 20-30, понякога дори до 60 см. Листата на чубрицата са линейни или линейно-ланцетни. Цветовете й са дребни, светло-виолетови, розови или бели. Цветчетата са по 3-5 броя на връхната частна разклоненията, в самите пазви на листата. Семената на чубрицата са дребни, светло- и тъмнокафяви на цвят, като са закръглени и запазват кълняемостта си само за 2 години.
Като подправка се използват листата на растението, предимно изсушени. Те имат доста силен аромат, който наподобява този на мащерка. Добре изсушената чубрица има зелен цвят, характерна силна миризма и леко парлив вкус. Чубрицата има и леко парещ тръпчив вкус, като при сушенето ароматът става по-интензивен.
Пиперливият вкус на чубрицата е бил любим още на древните римляни. Това периодът много време преди пиперът да бъде донесен от Индия. През 1 век пр. н. е. Вергилий отглеждал чубрица, защото от нея медът на пчелите му ставал по-ароматен и вкусен. Освен това през античността смятали, че чубрицата е силен афродизиак, който имал мощта на днешната виагра. През Средновековието чубрицата доста често се използвала за подправяне на кексове и други сладкиши.

Чубрица
Наред с отличните кулинарни качества на чубрицата като подправка, тя има и доказани лечебните свойства. Чубрицата стимулира дейността на стомаха и червата, затова тя е изключително подходяща подправка за трудно смилаеми храни, като варивата – боб, леща, грах и т.н. В чубрицата се съдържа до 0, 5—2% етерично масло с главни съставки карвакрол (до 40%) и р-цимол (до 30%) или тимол. Също така чубрицата съдържа дипентен и други терпени. Основните благотворни въздействия, които чубрицата оказва върху човешкия организъм се дължат на нейните спазмолитични, хипотензивни, антисептични, потогонно и слабо диуретични действия.
Чубрицата може да се използва като лек при високо артериално налягане, сърцебиене, главоболие, виене на свят, като потогонно и диуретично средство. При хрема и кашлица чубрицата е също много полезна. В българската народна медицина чубрицата се прилага при неразположения като повръщане, катари на лигавицата на стомаха и червата, летни диарии. Чубрицата е и средство против глисти.
Една лесна рецепта, която може да си приготвите от чубрица: нарежете на ситно две супени лъжици от подправката. След това те трябва да се залеят с 500 милилитра вряща вода. Така приготвената отвара се остава да кисне 1 час, след което се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
====================================================================
Благодарение на : http://gotvach.bg

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s