Хадис: Широтата на опрощаването на Всемогъщия и Велик Аллах

ХАДИС 40: ШИРОТАТА НА ОПРОЩАВАНЕТО НА ВСЕМОГЪЩИЯ И ВЕЛИК АЛЛАХ

«قال الله تعالى: يا ابن آدم، إنك ما دعوتـني ورجوتـني غفرت لك على ما كان منك ولا أبالي. يا ابن آدم، لو بلغت ذنوبك عنان السماء، ثمّ استغفرتني غفرت لك. يا ابن آدم، إنك لو أتيتـني بقراب الأرض خطايا، ثمّ لقيتـني لا تشرك بي شيئا، لأتيتك بقرابها مغفرة» — رواه الترمذي، وقال: حديث حسن صحيح.

От Енес (Аллах да е доволен от него) е предадено, че той е чул Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да казва: “Всевишния Аллах каза: О, сине на Адам, щом Ме призовеш и Ме помолиш [за прошка], Аз ще ти простя това, което си извършил, без да се замисля. О, сине на Адам, дори твоите грехове да достигнат до облаците в небето и Ме помолиш за прошка, Аз ще ти простя. О, сине на Адам, дори да дойдеш при Мен с грехове колкото земята и Ме срещнеш, без да съдружаваш с Мен [други божества], Аз ще ти дам опрощение колкото земята”. — Хадис, предаден от Тирмизи, който казал: добър и достоверен хадис.

Тирмизи разказва този хадис в глава “الدعوات” (ад-Да‘уāт — Молитвите), раздел “غفران الذنوب مهما عظمت” (Гуфрāн аз-зунуб махмā ‘азумат — Опрощаването на греховете, колкото и да са големи), номер 3534.

Дāрими го разказва под номер 2791.

Сахāуи, след като изследва този хадис, казва: “Това е добър хадис”.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“Щом Ме призовеш и Ме помолиш”: Докато продължаваш да Ме зовеш и искаш от Мен прошка за греховете си или за нещо друго. Щом Ме зовеш с покорство и отправяш молитви. Призоваването ( دعاء — ду‘ā’) е същността на ‘ибāдетите, а същността на ду‘ā’, е човек да зове Аллах за помощ и подкрепа по отношение на себе си.

“И Ме помолиш”: страхувайки се от наказанието Ми. Ако пожелаеш да ти простя и се уплашиш от Моето величие. Молбата ( رجاء — раджā’) тук е със значение страх. “Раджā’” е очакване на доброто и скорошното му случване.

“Аз ще ти простя”: Ще скрия недостатъците ти и ще премахна греховете ти.

“Това, което си извършил”: Дори и да са много греховете ти, малки или големи.

“Без да се замисля”: Тоест без да Ме притеснява това, че са много. Защото в сравнение с величието на Аллах, престъпленията на хората и греховете им са като малка прашинка или по-малки и от нея.

“Достигнат”: Поради голямото си количество или самата им големина. Това е хипербола за многото грехове, така че ако те бяха физически тела, щяха да запълнят пространството между небето и земята.

“Облаците”: които са ни известни; или най-високата точка в небето, до която погледът на човека може да достигне.

“И Ме помолиш за прошка”: Поискаш от Мене прошка, а тя е предпазване от злините за греховете и тяхното скриване.

“Колкото земята”: С количество, което може да запълни цялата земя.

“И Ме срещнеш”: След като умреш и Ме срещнеш в Съдния ден.

“Без да съдружаваш с Мен [други божества]”: Тоест, бъдейки убеден, че Аз нямам никакъв съдружник във владението Си — нито син, нито отец. И извършвайки делата си само в Мое име.

“Опрощение”: Което е премахването на наказанието и даряването на наградата.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

Този хадис пояснява големината на опрощаването на Всевишния Аллах, за да не се отчаят грешниците от многото им грехове. Същевременно, той не трябва да се разбира, че човек трябва да се потопи в грехове, защото това може да възпрепятства опрощаването. Нека поясним хадиса:

1. Средства за опрощаването.

За опрощаването на допусканите грешки от човека има пътища и средства, ето някои от тях:

—1) Отправяне на призив (ду‘ā’) и очакване на отговора.

Отправянето на ду‘ā’ е нещо, което е повелено, и за което има обещание да й се отговори. всевишния Аллах казва: “И рече вашият Господ: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!…”, (Гāфир: 60). В хадис, предаден от Тирмизи и други, с първоизточник ан-Ну‘мāн ибн Бешир (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Призивът е служене на Аллах”, след това прочел този айет: “И рече вашият Господ…”. Щом Всевишния Аллах удостои някой човек да отправи призив към Него и да Го моли, той го удостоява и с приемане на неговия призив и неговите молби. В марфу‘ хадис, предаден от Табарāни, се казва: “Който бъде удостоен да отправи молба, той ще бъде удостоен и с приемане на молбата му, защото всевишния Аллах казва: « Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!»”. В друг хадис се казва: “Щом Аллах отвори за човека вратата на призоваването, Той отваря за него и вратата на отговарянето”.

—2) Условия за отговарянето на призоваването, пречки и етични норми:

Призоваването е причина, която изисква да му се отговори, когато условията са налице и няма пречки за това. Отговарянето на призоваването може да не е цялостно, ако някои условия не са налице или има някои пречки за това. Нека разгледаме тези условия:

а) присъствието и надеждата;

Едно от най-важните условия е да има присъствие на духа и сърцето наред с очакването на отговора от Всевишния Аллах.

В хадис, предаден от Тирмизи, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Зовете Аллах и бъдете убедени, че Той ще ви откликне. Всевишния Аллах не приема призива на този, чието сърце е небрежно и невнимателно”.

В хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснед, с първоизточник ‘Абдуллах ибн ‘Омар (Аллах да е довел от него и баща му) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Сърцата имат съдържание, някои от тях са по-внимателни от други. Когато молите всемогъщия и Велик Аллах за нещо — о, хора — , молете Го, бъдейки убедени, че ще ви се отговори. Аллах не отговаря на човек, който Го моли с небрежно сърце”.

Един от признаците за надеждата е доброто покоряване. Всевишния казва: “Които повярваха и които се преселиха, и се бореха по пътя на Аллах, те се надяват на милостта от Аллах. Аллах е опрощаващ, милосърден”, (ал-Бакара: 218).

б) решимостта в молбата и зова;

Тоест човек трябва да моли Аллах с искреност, решителност, увереност и постоянство. Искането не трябва да е колебливо нито в сърцето, нито в изричаното. В хадис, предаден от Муслим, се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е забранил на този, който отправя молба или моли за прошка, да казва в молбата или покайването си: “О, Аллах, прости ми ако искаш. О, Аллах, смили се над мен ако искаш”. А наредил да бъде силен в зова си, защото Аллах прави онова, което Той пожелае и никой не може да Го принуди.

В достоверен хадис, предаден от Тирмизи, се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако някой отправи молба да не казва: О, Аллах, ако пожелаеш, прости ми. А да бъде решителен и нека придаде значимост на желанието, защото Всевишния Аллах не счита за голямо онова, което дарява”.

в) настойчивост в молбата;

Всевишния Аллах обича рабът да обявява предаността си към Него и нуждата си от Него, за да му откликне и да му се отзове на искането. Щом човек е настойчив в молбата си, щом копнее да му се отговори и го е страх, той е близо до отговора. Ако някой почука на врата, скоро тя му се отваря. Всевишния Аллах казва: “…И Го зовете със страх и копнеж! Милостта на Аллах е близо до добродетелните”, (ал-А‘рāф: 56). В марфу‘ хадис, предаден от Хāким в неговия Мустадрак, с първоизточник Енес се казва: “Не се отказвайте от зова на Аллах, този, който зове Аллах не ще бъде погубен”. В хадис, предаден от Ибн Мāдже, се казва: “Който не иска от Аллах, Той му се ядосва”. В предания се казва, че когато някой призове Аллах и Го обича, Той ще каже: “Ей, Джибрил, не бързай да му изпълниш молбата, защото обичам да слушам гласа му”.

г) прибързването и отказването от призоваването;

Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е забранил на човек да избързва и да се отказва от отправянето на призив към Аллах поради закъсняването на отговора, защото това е едно от нещата, които възпрепятстват откликването на неговата молба, дори и да чака дълго. Това е така, защото Всевишния Аллах обича онези, които са настоятелни в молбите си. Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “На всеки от вас му се отговаря на молбата щом не избързва и не казва: Молих се на моя Господ, но не ми отвърна.” — Муттафак ‘алейхи.

д) храната, която е халāл.

Една от най-важните причини за отговарянето на молбата е храната на човека да е от халāл и да е осигурена по законен начин. Една от пречките да не се приема молбата е човекът да не обръща внимание на храната си: дали е от харāм или от халāл. В хадис, предаден от Муслим и други, се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “…След това спомена човека, който … протяга ръце към небето: “Господи, Господи!”, а храната му била от забранената, пиел е от забраненото, обличал се със забраненото и се препитавал със забраненото. Как тогава да му се изпълни [молбата]?!”. В хадис, предаден от Табарāни в неговия ал-Му‘джам ас-сагир, се казва: “Ей, Са‘д, нека храната ти бъде от халāл и молбите ти ще бъдат изпълнени”.

2. Искането на опрощение.

Едно от най-важните неща, които човек трябва да иска от Аллах, е да му прости греховете и онова, което ще последва от това, като спасяването от Огъня и влизането в Рая. В хадис, предаден от Абу Дāуд и други, се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Все около това говорим”. Тоест, все за искането да се влезе в Рая и спасението от Огъня. Абу Муслим ал-Хулāни казва: “При всяка мисъл за молитва се сещам за Огъня и я отклонявам към молене на Аллах за закрила от него”.

3. Ако човек иска единствено онова, в което има добро за него.

Една от милостта на Всевишния Аллах към своя раб е той да иска от него осъществяването на някаква светска нужда. В такъв случай Аллах или му изпълнява желанието, или го заменя с нещо, което е по-добро от онова, което той желае, например: да отклони от него някакво зло; или да му го запази за отвъдния свят; или благодарение на това искане, да му прости един грях. В хадис, предаден от Ахмед и Тирмизи, с първоизточник Джāбир, се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Аллах [или] отговаря на искането на всеки, който го зове, или премахва от него злина, подобна [по големина] на поисканото нещо, щом не е поискал да извърши грях или да прекъсне родствена връзка”. В хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснед и от Хаким в неговия Мустадрак, с първоизточник Абу Са‘ид (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “На всеки мюсюлманин, който отправя молитва (ду‘ā’), която не е за нещо греховно или за прекъсване на родствена връзка, заради нея Аллах му дава едно от следните три неща: или скоро да му даде каквото е поискал; или да му го запази за отвъдния живот; или да премахне една злина от него, равна на поисканото нещо”. Когато сподвижниците чули тези думи, възкликнали: “Тогава ще го правим често”. А той казал: “Аллаху акбар”. В преданието на Табарāни, вместо “или да премахне една злина от него, равна на поисканото нещо”, се казва: “или заради нея да му прости един извършен грях”.

4. Някои етични правила за отправянето на призив към Аллах.

Избирането на най-подходящите времена.

Предварителното вземане на абдест.

Разкаянието (тауба).

Обръщането по посока на Кибла и вдигането на ръце към небето.

Започването с “елхамду лиллях”, “Аллахумма салли …” и “Аллахумма бāрик…”.

По средата и накрая пак да се кажат “Аллахумма салли …” и “Аллахумма бāрик…”, и да се завърши с “Āмин”.

Да не конкретизира единствено себе си в своята ду‘ā’, а да я стори всеобща.

Да вярва в Аллах и да се надява, че Той ще му отговори на призива.

Признаването на греховете.

Снишаването на гласа.

5. Молбата за прошка, колкото и да са големи греховете.

Греховете на човека колкото и да са големи, то милостта на Всевишния Аллах и Неговата прошка са много по-големи. В сравнение с милостта и прошката на Всевишния Аллах греховете са нищожно малки. В хадис, предаден от Хāким, с първоизточник Джāбир (Аллах да е доволен от него) се казва, че един мъж дошъл при Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), който се вайкал и казвал: “Ох, горко на мен заради греховете ми”, той повтарял тези думи. Като го чул Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) му казал: “Кажи: О, Аллах, опрощаването Ти е по-голямо от греховете ми. На милостта Ти се надявам, не на делата си”. Мъжът ги казал. След това му казал: “Още веднъж”. И мъжът още веднъж ги повторил. След това му казал: “Още веднъж”. И мъжът още веднъж ги повторил. След това му казал: “Стани, Аллах вече ти прости”.

6. Молбата за опрощаване в Корана.

В Корана много често се споменава опрощаването.

Понякога то се повелява, Всевишния казва: “…И молете Аллах за опрощение! Аллах е опрощаващ, милосърден”, (ал-Музземмил: 20). Също: “И да молите за опрощение своя Господ. Сетне се покайте пред Него…”, (Худ: 3).

Понякога се възхваляват онези, които молят за прошка, Всевишния казва: “…И молещите опрощение в ранни зори”, (Āли ‘Имрāн: 17). Също: “И за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, а кой освен Аллах опрощава греховете? и не упорстват в своите деяния, знаейки”, (Āли ‘Имрāн: 135).

Понякога от молбата за опрощение зависи дали ще се прости. Споменава се, че Всевишния Аллах ще прости на онзи, който го моли за прошка. Всевишния казва: “Който стори зло или себе си угнети, а сетне помоли Аллах за прошка, ще открие, че Аллах е опрощаващ, милосърден”, (ан-Нисā’: 110).

Това е едно доказателство, че молбата за опрощаване е от голямо значение и че тя е основата за спасението на човека, който постоянно извършва грехове, с умисъл или без умисъл.

7. Разкайването и молбата за опрощаване.

Много чест молбата за опрощаване в Корана се споменава наред с разкайването: “Не ще ли се покаят пред Аллах и не ще ли Го помолят за опрощение?…”, (ал-Мā’ида: 74). “И да молите за опрощение своя Господ. Сетне се покайте пред Него…”, (Худ: 3). И много други айети, в които молбата за опрощение е израз на искане на прошка, а разкайването, на отказване от греховете със сърцето и с органите на цялото тяло.

Понякога молбата за опрощаване се споменава самостоятелно, когато тя води до самата прошка: “Рече: “Господи, аз угнетих себе си. Опрости ме!” И Той го опрости…”, (ал-Касас: 16). “…И молете Аллах за опрощение! Аллах е опрощаващ, милосърден”, (ал-Музземмил: 20). И още много други такива айети. Подобно на това е и споменатото в този хадис и другите, подобни на него. Изразът “استغفرتني” (буквално: помоли ме за прошка) означава: Ти се разкая искрено; съжаляваш за греха, защото е грях; отказваш се от греха заради Аллах; решаваш се никога повече да не го повториш; поправяш се и наваксваш пропуснатите покорства; и връщаш несправедливо отнетото на собственика или ги молиш да ти простят дължимото им. За да бъде простено на човек непременно трябва да имаме отказване от греха и поправянето на положението. Всевишния казва: “А който се разкае и поправи, след като угнети, Аллах ще приеме разкаянието му. Аллах е всеопрощаващ, милосърден”, (ал-Мā’ида: 39).

8. Молбата за опрощаване и упорството в същото деяние.

Казва се, че всички текстове, в които се говори за молбата за опрощаване без да се споменават някакви условия, се ограничават със споменатото в айета: “…и не упорстват в своите деяния, знаейки”, (Āли ‘Имрāн: 135). В този айет Аллах обещава да прости греховете на този, който го моли за прошка и не упорства в деянието си. В хадис, предаден от Абу Дāуд и Тирмизи, с първоизточник Абу Бакр (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Не е упорстващ в деянието си онзи, който ако извърши грях, моли за прошка, дори да ме моли за прошка по седемдесет пъти на ден”.

В хадис, предаден от Бухāри и Муслим, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако някой раб извърши грях и каже: Господи, извърших грях, прости ми! Всевишния Аллах казва: Моят раб узна, че си има Господ, който прощава греха и наказва заради него, прощавам му. След известно време рабът извършва друг грях…”, след това в хадиса се казва, че казаното при първия път се повторило няколко пъти. В преданието на Муслим пък се казва, че на третия път Аллах е казал на раба си: “Простих на Моя раб, нека върши каквото си иска”. Тоест, щом положението му е такова, че всеки път, когато извърши някакъв грях, моли за прошка. На пръв поглед ни се струва, че в този хадис няма условие за приемането на молбата за опрощение, тя да е съпроводена с отказване от деянието, но не е така, защото истинската молба за прошка, която става причина да се прости на човека е онази, която е съпроводена с отказване от деянието, тъй като Всевишния Аллах хвали именно такива и им обещава да им прости и тогава може да се очаква разкаянието да е искрено. Някои философи-гностици са казвали: “Ако плодът от молбата за опрощаване на някого, не е неговото поправяне, то неговата молба за опрощаване е лъжовна”.

Що се отнася до това, човек да отправя молбата за опрощаване с езика си, но със сърцето си да продължава да следва греховното деяние, то това е само една молба, която Аллах както може да приеме, така и да отхвърли. Понякога има надежда молбата на такъв човек да се приеме, особено ако излезе от сърце, покрусено от греховете; или съвпадне с време, в което молбите се приемат, като ранните зори, след езана, след кланянето на фарзовете на намазите и други подобни. Но понякога продължаването на вършенето на греховете може и да възпрепятства приемането на молбата. В марфу‘ хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснед, с първоизточник ‘Абдуллах се казва: “Горко на онези, които продължават да вършат греховните си деяния знаейки”. В хадис, предаден от Ибн Аби ад-Дунйā, с първоизточник Ибн ‘Аббāс (Аллах да е доволен от него) се казва: “Разкаялият се за греха си е като този, който няма грях. А молещият за опрощаване на греха, но продължаващ да го върши е като подиграващия се с Аллах”. Хузайфа (Аллах да е доволен от него) казва: “Счита се за лъжа да се казва: “О, Аллах, моля те за прошка”, и да се продължава да се върши същия грях”.

9. Разкаянието на лъжците.

Който каже: “أستغفر الله وأتوب إليه”Естагфируллахе уа атубу илейх — Моля Аллах за прошка и искрено се покайвам пред Него), но в сърцето си продължава да следва греха, казаното от него е лъжа, а за деянието му се пише грях. Той не се разкайва и не му е позволено да казва, че се разкайва. По-приляга на такъв да каже “اللهمّ إنّي أستغفرك فتبْ عليّ” (Аллахумма инни естагфируке фатуб ‘алеййе — О, Аллах, аз те моля да ми простиш, прости ми!). Такива хора ги грози опасност от сурово наказание, те са като тези, които искат да събират плодове без да посадят дърво или искат да имат дете без да се оженят.

10. Разкаянието и обетът.

Голяма част от учените разрешават на разкайващия се човек да каже “أتوب إلى الله” (Атубу иляллах — Разкайвам се пред Аллах), и да даде обет пред Аллах, че няма да повтори греха си. Когато някой даде такъв обет той моментално се задължава да спазва този обет.

11. Зачестяването на молбите за опрощаване.

В хадис, предаден от Бухāри, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Кълна се в Аллах, аз моля Аллах за опрощение и се разкайвам пред него повече от седемдесет пъти на ден”.

В предание се споменава, че Лукмāн е казал на сина си: “Синко, привикни езика си да казва: О, Аллах, прости ми! Защото Аллах има часове, в които се приемат исканията на всички”.

Ал-Хасан ал-Басри казва: “Често отправяйте молби за опрощаване, все едно дали сте в къщите си, около трапезата, на път, на пазар, на събиране или където и да сте, защото не знаете, кога ще се спусне милостта и ще ви бъде простено”.

В хадис, предаден от Несā’и в ‘амелу-л-йауми уа-л-лейле, с първоизточнвик Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че той не е виждал никого да казва повече от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “أستغفر الله وأتوب إليه” (Моля Аллах за прошка и искрено се покайвам пред Него).

В хадис, предаден от Несā’и в Сунан, с първоизточник Ибн ‘Омар (Аллах да е доволен от него и баща му) се казва, че на едно събиране с Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) те изброявали сто пъти да казва: “ربّ اغفر لي وتب علي، إنك أنت التواب الغفور” (Рабби-г-фир ли уа туб ‘алеййе, иннеке анта-т-таууāбу-л-гафур — Господи прости ми и приеми моето покаяние, Ти си Приемащия покаянието, Опрощаващия).

12. Най-добрата молитва за опрощаване.

Желателно е човек да не се ограничава единствено с думите “أستغفر الله وأتوب إليه” (Моля Аллах за прошка и искрено се покайвам пред Него).

В предание от ‘Омар (Аллах да е доволен от него) се казва, че той е чул един мъж да казва: “أستغفر الله وأتوب إليه”, и му казал: “Ей, човече, казвай и това: “توبة من لا يملك لنفسه نفعا ولا ضرا، ولا موتا ولا حياتا ولا نشورا” (Таубата мен ля йамлику линефсихи наф‘ан уа ля дарран уа ля маутан уа ля хайāтан уа ля нушурā — Разкаянието ми пред Теб е разкаяние на човек, който не владее нито ползата, нито вредата, нито смъртта, нито живота, нито пък съживяването на мъртъвците за Съдния ден).

След като Аузā‘и бил попитан по какъв начин трябва да се моли Аллах за прошка, той казал да се казва: “أستغفر الله الذي لا إله إلا هو الحيّ القيّوم وأتوب إليه” (Естагфиру-л-лахе-л-лези ля иляхе илля хуа-л-хайю-л-кайюм уа атубу илейх — Моля за прошка Аллах, няма друг Бог освен Него, Вечноживия, Неизменния, и се разкайвам пред Него). След което добавил: “Това е добро, но за цялостното оформяне на молитвата за опрощаване, трябва да се казва: ربّ اغفر ليْ (Рабби-г-фир ли — Господи прости ми!)”. Тези думи се разказват и от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в хадиси, предадени от Абу Дāуд, Тирмизи и други.

Най-добрата молитва за опрощаване (سيّد الاستغفار — сеййиду-л-истигфāр), тоест, за която има най-голяма награда и която в повечето случаи бива приемана, е тази, в която рабът започва с възхваляване на Аллах, след това признава греха си, след това моли Аллах за прошка и изрича молитви, достигнали до нас от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари). В хадис, предаден от Бухāри, с първоизточник Седāд ибн Аус (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Най-добрата молитва за опрощаване е рабът да казва: “اللهمّ أنت ربّـي لا إله إلا أنت، خلقتني وأنا عبدك،وأنا على عهدك ووعدك ما استطعت، أعوذ بك من شرّ ما صنعت، أبوء لك بنعمتك عليّ وأبوء بذنبي فاغفر لي، فإنه لا يغفر الذنوب إلا أنت”, (Аллахумма анта раббий ля иляхе илля анта, халактани уа ана ‘абдуке уа ана ‘аля ‘ахдике уа уа‘дике ма-с-тата‘ту, а‘узу бике мин шерри мā сана‘ту, абу’у леке бини‘метике ‘алеййе уа абу’у бизанбий фа-г-фир ли, фаиннеху ля йагфиру-з-зунуба илля анта — О, Аллах, Ти си моят Господ, няма друг Бог освен Тебе, Ти ме сътвори и аз съм Твоят раб, спазвам обета към Теб и обещаното на Теб доколкото мога, търся закрила при Тебе от злото на онова, което сторих, признавам благата Ти към мен, признавам и греха си, и те моля прости ми, защото освен Теб никой друг не прощава греховете).

13. Молбата за прошка за греховете, които не знаем, че сме извършили.

Този, който върши много грехове и злини, забравя за много от тях. Това е така, защото те са толкова много, че не могат да се изброят, затова нека моли за прошка на греховете, които Всевишния и Всезнаещ Аллах е узнал за него. В хадис, с първоизточник Шаддāд ибн Аус (Аллах да е доволен от него) Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) посочва какво трябва да казва такъв човек, когато моли за прошка. В него се казва, че той трябва да каже: “أسألك من خير ما تعلم وأعوذ بك من شرّ ما تعلم، وأستغفرك لما تعلم، إنك أنت علام الغيوب” (Ес’елуке мин хайри мā та‘лему уа а‘узу бике мин шерри мā та‘лему, уа естагфируке лимā та‘лем, иннеке анта ‘алляму-л-гуюб — Моля те да ми въздадеш от доброто, което Ти знаеш и Те моля да ме закриляш от злото, което Ти знаеш. Моля Те за прошка за всичко, което Ти знаеш, Ти си Всезнаещ). Защото Аллах знае всичко и всичко при Него е записано. Всевишния казва: “Един Ден Аллах ще ги възкреси всички и ще ги извести за техните дела. Аллах пресметна, а те забравиха. Аллах на всяко нещо е свидетел”, (ал-Муджāделе: 6).

14. Някои от плодовете на молбата за опрощаване.

Този, който моли Всевишния Аллах за прошка, усеща, че прибягва до опрощаващ, милостив, богат, щедър, знаещ и търпелив, затова сърцето му се успокоява и той чувства радост в гърдите си, неговите безпокойства и душевни мъки се разсейват, и той с надежда очаква милостта на Всевишния Аллах и Неговото удовлетворение. По този начин човек живее оптимистично и депресията и безнадеждното отчайване вече не намират път, по който да се доберат до неговата душа.

В хадис, предаден от Муслим, с първоизточник ал-Агарр ал-Музани се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Сърцето ми бива сполитано от онова, което сполита сърцата на всички хора, и аз моля Аллах за прошка по сто пъти на ден”.

В хадис, предаден от Абу Дāуд, с първоизточник Ибн ‘Аббāс (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който зачести молбите си за опрощаване, Аллах му дава облекчение за всяко безпокойство, дава му изход от всяко притеснение и му дарява нужното оттам, откъдето дори не е очаквал”.

В марфу‘ хадис, с първоизточник Абу Зарр се казва: “За всяка болест има лек. Лекът за греховете е молбата за опрощаване”.

Катāда казва: “Този Коран ви сочи както болестта, така и лекарството. Що се отнася до болестта ви, това са греховете ви. А що се отнася до лекарството ви, то е молбата за опрощаване”.

‘Ā’иша (Аллах да е доволен от нея) казва: “Блажени да са онези, в страницата с делата на които се намерят много молби за опрощаване”.

Абу ал-Минхāл казва: “Най-добрият съсед на човека в гроба му ще са многото молитви за опрощаване”.

Казано е: “Надеждата на грешниците е в плача и молбите за опрощаване. Така че, този, който се вълнува за греховете си, нека зачести от молбите за опрощаване”.

Навярно един друг плод на заангажирането с молбите за опрощаване, е човек да съумее да запази езика си от изричане на нещо греховно и по този начин да стане по-великодушен, да не обръща внимание на някои незначителни неща, да прощава и да подобри характера си.

В хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснед, с първоизточник Хузайфа се казва, че той е казал: “О, Пратенико на Аллах, неприличен език и всичко това се стоварва на семейството ми, какво да правя?” А той му отговорил: “Защо не молиш Аллах за опрощаване, та аз моля Аллах за прошка по сто пъти на денонощие”. “Аз имам неприличен език”: остър език, не му мисля много-много какво ще кажа и често имам язвителен и хаплив език.

15. Искането на отправяне на молба за опрощение от онези, за които се предполага, че имат малко грехове.

Който обръща голямо внимание на греховете си навярно ще се хване за онези, които имат малко грехове и ще ги моли да отправят за него молитви за опрощение. ‘Омар (Аллах да е доволен от него) искал от децата да отправят молитви за него за опрощаване на греховете му, като им казвал: “Вие не сте извършвали грехове”. А Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) казвал на децата от училищата: “Казвайте: О, Аллах, прости на Абу Хурайра”. И след като го казвали, той казвал “Āмин” след тяхната молитва.

16. Подобряването на мнението за Всевишния Аллах, Единствения опрощаващ.

Вярващият раб, който моли Аллах да му прости, трябва да има добро мнение за Всевишния Аллах и да очаква, че Той ще му прости греховете. В кудси хадис се казва: “Всевишния Аллах казва: Аз съм такъв, за какъвто ме мисли Моят раб, така че нека си мисли каквото желае”. А в друго предание: “Мислете за Аллах като за най-доброто”. Едно от предпоставките за прощаването е, ако рабът извърши греховно деяние, да очаква прощаването му единствено от Аллах и да знае, че никой друг освен Него не прощава греховете и не наказва заради тях. Когато Всевишния Аллах окачествява вярващите, казва: “…Онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, а кой освен Аллах опрощава греховете?…”, (Āли ‘Имрāн: 135).

В хадис, предаден от Бухāри и Муслим, с първоизточник ‘Абдуллах ибн ‘Амр (Аллах да е доволен от него и баща му) се казва, че Абу Бакр (Аллах да е доволен от него) е казал: “О, Пратенико на Аллах, научи ме на молитва, която да изричам в намаза си”. А той му отговорил: “Кажи: اللهمّ إني ظلمت نفسي ظلما كثيرا، ولا يغفر الذنوب إلا أنت فاغفر لي مغفرة من عندك، إنك أنت الغفور الرحيم (Аллахумма, инний залемту нефсий зулмен кесийран, уа ля йагфиру-з-зунуба илля анта фа-г-фир лий магфиратан мин ‘индике иннеке анта-л-гафуру-р-рахим — О, Аллах, аз сторих голям гнет на душата си, а освен Тебе никой друг не опрощава греховете. Моля Те, прости ми! Ти си Опрощаващия, Милосърдния).

Задължителността на подобряването на мнението за Аллах се засилва, когато човек усети, че наближава краят на земния му живот и изправянето пред Аллах, за да преобладава надеждата за опрощаване. В хадис, предаден от Ахмед и Табарāни, с първоизточник Му‘āз ибн Джебел (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако искате ще ви кажа какво е първото нещо, което Аллах казва на вярващите в Съдния ден и какво е първото нещо, което те Му казват?” Те отвърнали: “Да, о, Пратенико на Аллах”. Казал: “Всевишния Аллах казва на вярващите: Желаехте ли да Ме срещнете? А те му отговарят: Да, о, Господи. А Той ги пита: Защо? Отговарят: Надяваме се на помилването и опрощаването Ти. А Той им казва: Вече е дълг за Мен да ви простя”.

17. Страхът и надеждата.

За да се постигне надеждата, трябва да има страх, затова човек е длъжен да ги съчетава, за да оцелее. Той не трябва да се ограничава само с едното от тях, защото надеждата може да доведе до извършване на измама, а страхът, до отчайване при положение, че и двете са порицавани.

Според мāликитския мезхеб, ако човек е здрав, преобладаващ трябва да бъде страхът, а ако е болен, надеждата.

Според шāфиитския мезхеб по-правилно е двете да са равнопоставени по отношение на здравия, например, понякога да се вглежда в недостатъците си, да се бои, а понякога да поглежда към щедростта на Всевишния Аллах и да се надява. Що се отнася до болния, неговата надежда трябва да надделява над страха му, тъй като Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Никой от вас не трябва да се съмнява в милостта на Всевишния Аллах”. Имāм Шāфи‘и (Аллах да се смили над него) казва:

Когато сърцето ми стана строго и моите разбирания се стесниха,

протегнах надеждата като стълба между мен и Твоята милост.

Греховете ми се сториха огромни, но когато с Твоята милост,

Господи, сравних ги, милостта Ти бе по-голяма.

Навярно това е и тайната този хадис да бъде добавен към четиридесетте избрани хадиси и с него да завършат.

18. Единобожието (таухид) е основанието за опрощаване.

Едно от основанията за опрощаването, което е и най-значимото, е единобожието. Ако човек не вярва в единобожието, губи опрощаването. Ако човек вярва в единобожието, той ще е изпълнил най-значимото условие, за да му се опрости. Всевишния казва: “Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае…”, (ан-Нисā’: 48 и 116). Греховете стават незабележими на светлината на вярата в Единствения Аллах. Така че този който наред с вярата в единобожието дойде и с грехове, колкото земята, Аллах ще го срещне с опрощение колкото земята, разбира се той ще се уповава на желанието на Аллах, ако Той пожелае, ще му прости, а ако пожелае, ще го накаже за греховете му.

19. Резултатът за вярващия в единния Аллах е Раят.

Така че, той няма да пребивава вечно в Огъня, а ще бъде изведен оттам, след което ще бъде въведен в Рая. В Огъня той няма да бъде измъчван така, както биват измъчвани неверниците и няма да бъде оставен там, както неверниците ще бъдат оставени. В хадис, предаден от Бухāри се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който е казал ля иляхе илляллах и е имал в сърцето си колкото едно пшенично зърно добрина, ще бъде изведен от Огъня”. “Пшенично”: житно.

20. Спасението от Огъня.

Когато вярата в единния Аллах и искреността на човека спрямо Аллах стане пълна, когато човек изпълнява условията за това и с езика си, и със сърцето си, и с цялото си тяло, или със сърцето си и езика си при смъртта, това ще му осигури опрощаване на всичките му предишни грехове, ще му осигури и спасяване от Огъня изцяло. В хадис, предаден от Бухāри и други, с първоизточник Му‘āз ибн Джебел (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови с мир да го дари) му казал: “Знаеш ли какво е правото на Аллах над рабите?” А той отговорил: “Аллах и Неговия Пратеник знаят най-добре”. Казал: “Да Му служат и да не съдружават никого с Него. А знаеш ли какво е правото им над Него?” Му‘āз отговорил: “Аллах и Неговия Пратеник знаят най-добре”. Казал: “Да на ги измъчва”. В хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснед и други, с първоизточник Умм Хāни’ (Аллах да е доволен от нея и баща й) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ля иляхе илляллах не оставя грях и нито едно дело не може да го изпревари”.

В хадис, предаден също от Ахмед в неговия Муснед, с първоизточници Шаддāд ибн Аус и ‘Ибāда ибн ас-Сāмит (Аллах да е доволен и от двамата) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал на сподвижниците си: “вдигнете ръцете си и кажете: Ля иляхе иляллах”. Те вдигнали ръце и стояли така един час, след това Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) свалил ръцете си и казал: “Елхамдулиллях, о, Аллах Ти ме изпрати с този израз, повели ми този израз и ми обеща Рая заради него, Ти никога не нарушаваш обещанието”. След това казал: “Има радостна вест за вас, Аллах вече ви прости”. Това се отнася, както споменахме, когато преди това човек се разкае и върши добри дела. Всевишния казва: “Освен онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. На такива Аллах ще подмени злините с добрини. Аллах е опрощаващ, милосърден”, (ал-Фуркāн: 70).

22. Чистият таухид.

Когато човек постигне истинската същност на вярата в единния Аллах, неговото сърце се освобождава от всичко друго освен Всевишния Аллах, по отношение на обич и възвеличаване, дълбоко почитане и благоговение, страх, надежда и упование, тогава греховете и грешките му се изгарят дори да са били многобройни като морската пяна. Дори и нещо повече, те може би ще бъдат превърнати в добрини и светлината от обичта към Аллах да изгори всяка ревност от сърцето му: “Никой от вас не е [истински] вярващ, докато Аллах и Неговия Пратеник не станат по-любими за него от всичко друго”, хадис, предаден от Бухāри и други. А обичта към Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е в резултат от обичта към Всемогъщия и Велик Аллах.

Публикувано от subhanellah – http://islambulgaria.blogspot.com/2010/08/blog-post_6327.html
Етикети: ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s