ЕГИПЕТСКИ АМУЛЕТИ

Съществуват два основни типа древноегипетски амулети: с изписани върху тях магически формули и други – без надписи, изработени в конкретна форма и от определен материал. В най-древни времена при окачването на амулета на някой човек или при поставянето му върху тялото на мъртвец, са произнасяни особени заклинание или молитви, изричани от жрец или от човек, специално избран за провеждането на този ритуал. Тъй като далеч не всеки може да използва силата на молитвите и магическите думи, то скоро египтяните започват да гравират тези думи върху амулетите, като по този начин им придават двойна сила, т.е към силата приписвана на самия материали форма, добавят и силата на изписаните върху тях думи. Най-старото достигнало до нас название на тези формули е „хекау“. Тези хекау, или „слова на властта“ са, по всяка вероятност, толкова необходими на мъртвеца, че през 16 в.пр. Хр., а вероятно дори едно хилядолетие по-рано, в египетската Книга на мъртвите е въведен специален раздел, за да може тези думи да стигнат до мъртвеца където и да е той, „по-точно от ловджийски кучета и по-бързо то светлината“. Най-древните египетски амулети, известни на съвременната наука, сами по себе си представляват парченца зелен аспид (кристална слюда), а понякога – фигурки на животни, които са поставяни на гърдите на мъртвеца. Този вид амулети са открити в множество от праисторическите или додинастични погребения в различни райони в Египет. По-късно животинските фигурки изчезват напълно малко след края на неолита и са заменени от правоъгълни аспидни пластини, върху които грубо са изрязани фигури на животни и други подобни изображения. Напълно вероятно е скарабеите от зелен камък, поставяни на гърдите на покойника по време на Династичната епоха, да произхождат именно от тях. Древният египетски обичай да бъдат изписвани хекау или „слова на властта“ върху папирус е почти толкова стар, колкото старо и гравирането на хекау върху камък. От Текстовете от пирамидите – надписите по стените на коридорите и камерите в пирамидата на фараон Унас от V-та династия на Старото царство, става ясно, че заедно с него е погребана и „книга със словата на магическата власт“. Изписването на религиозни текстове върху гробници, амулети, стрели, саркофази и папируси има за цел подчинението на боговете пред желанията на мъртвия, за да може той ги принуди да изпълнят волята му. Много по-късно, във времената на Новото царство, амулетите вече представляват кратки заклинания, изписани върху малки парченца папирус, навити в цилиндрични тръбички, които си носят окачени на врата. Тези заклинания всъщност са обещания на божество или няколко богове да предпазват този, който ги притежава, както и заплаха към невидимия враг, който го заплашва. Често подобни амулети са изработвани при раждането на дете, за да го дарят с дълъг живот и добро здраве, както и да го предпазят от зли магьосници, демони, уроки и гнева на боговете. Тук ще поместя кратко описание на едни от най-разпространените амулети в Древен Египет и предназначението им.

Амулет „Сърце“

Според древните египтяни сърцето е не само вместилище на жизнената сила, но и източник на добрите и лошите мисли, а понякога – олицетворение на съвестта. Затова след смъртта на човека полагат особени грижи за съхраняването на сърцето. Мумифицират го отделно и го съхраняват заедно с белите дробове в специален съд – канопа – който е под защитата на бога с глава на чакал Туамутеф. Още в Древността запазването на сърцето е смятано за най-важния погребален ритуал. Затова в Книгата на мъртвите е въведен текст, чието произнасяне дава възможност на покойника да получи сърце в замяна на това, което му е отнето при мумифицирането. Текстът гласи: „Да бъде моето сърце с мен в Дома на Сърцето! Да бъде моята гръд с мен в Дома на Сърцето! Аз ще позная своето сърце, аз ще овладея своето сърце и ще придобия сила, за да правя всичко, което е угодно на моя Ка. Моята душа няма да бъде затворник на тялото при портите на подземния свят и аз ще вляза в света на боговете!“ Древните египтяни вярват, че след произнасянето на тези думи, мъртвецът получава сила да влезе в задгробния свят. А когато обладае власт над своето сърце, тогава то, душата му и неговият двойник Ка, ще могат да отидат където поискат.

Амулет „Скарабей“

Още от най-древни времена, за да придобиване на още по-голяма сила е изработван амулет във вид на скарабей. Според египтяните бръмбарът е свещен и притежава невероятна сила. Затова ако се изработи от камък и върху него се гравират съответните „слова на силата“, този амулет не само ще защити сърцето, но и ще даде на покойника нов живот и битие. Освен това скарабеят е олицетворение и символ на бог Хепри – невидимата сила на съзиданието, която движи слънцето по небето. Египтяните вярва, че свещеният бръмбар скарабей се е родил от топка тор без помощта на естествените репродуктивни процеси. Поради това бог Хепри е приравняван с Атум, самосъздалият се бог на Слънцето, а по-късно и с Ра. Амулетите скарабей са особено почитани в Египет. Те се изработват от зелен базалт, гранит или мрамор, понякога от синя глина или файанс, покрит с червена, синя или зелена глазура. В долната си част те са по-плоски, за да бъдат изписвани на тях „словата на властта“, пожелания за късмет или магически символи.

Амулет „Токата на Изида“

Този амулет представлява токата на колана на Изида. Обикновено е изработван от халцедон, червен яспис, червени мозаечни камъчета и други материали с червен цвят, а понякога и от злато. Свързан е с глава 156 от Книга на мъртвите, която гласи: „Кръвта на Изида и „словата на властта“ със своето могъщество ще защитят това велико и божествено същество и ще го защитават от този, който ще поиска да извърши с него всичко, родено от ненавист“. Според ритуала амулетът е поставян на шията на покойния, заедно с фрагмент от спомената глава от Книга на мъртвите. По този начин силата на кръвта на Изида и нейните магически думи на властта осигуряват сигурна защита за отправилият се към задгробния живот. Другото предназначение на амулета е осигуряване на достъп за покойника до всяко място в отвъдния свят, а също да има възможността „едната му ръка да е протегната към небесата, а другата – към земята“.

Амулет „Джед“

Амулетът най-вероятно символизира ствола на дървото, в което Изида укрива мъртвото тяло на Озирис, а четирите напречни линии са символ на четирите посоки на света. Джед е един от най-важните символи в Древен Египет. Първоначално е свързван с култа към Сокар, древния бог на тиванския некропол. В по-късни времена става символ на бог Озирис, като египтяните вярват, че представлява неговият гръбнак. Издигането на стълба на Джед в древния религиозен център Бусирис, символизиращ възстановяването на тялото на Озирис, е една от най-тържествените церемонии в култа към този бог. Затова йероглифът, с който се изписва означава „стабилност“. Амулетът Джед, подобно на Токата на Изида, е поставян на шията на покойника. Така той му дава сила, необходима му, за да възстанови тялото си и да стане съвършен Ху, т.е. дух, в царството на мъртвите. На саркофазите дясната ръка на мъртвия държи Токата на Изида, а лявата – Джед. Обикновено те са изработвани от дърво, а за по-високопоставени покойници – от злато.

Амулет „Анкх“

Анкх е един от най-древните и най-почитаните символи на древните египтяни, обединяващ същността на два символа: кръгът – обозначаващ вечността и поставеният под него тау-кръст – символ на живота. Заедно те означат безсмъртния и вечен живот, „животът, който предстои“, „времето, което ще настане“, скритата мъдрост, ключ към тайните на живота и познанието, а също и ключ, отварящ вратата на смъртта. Какво точно изобразява този амулет не е известно, но от всички хипотези най-малко вероятна е тази за фалическия му произход. Предполага се, изобразява Дървото на Живота (овалът е вечността, а кръгът по дължина и ширина –непреодолимото пространство) или Слънцето, издигащо се над хоризонта. Всеки от боговете го носи в ръцете си и още в Древността е смятан за условно изображение на някакъв предмет, някога служил за амулет. В по-късните династични времена Анкх става символ на владетелската власт и е включен в състава личните имена на фараона. Амулетът Анкх обикновено е изработван от всякакви материали и е носен като медальон на връв или верига около врата.

Амулет „Окото на Хор“

Амулетът Окото на Хор – „Уджат“ или „Уаджат“ – е един от най-разпространените амулети, използван в продължение на цялата история на Древен Египет. Изработван е от злато, сребро, гранит, хематит, лапис-лазурис, фаянс, дърво и други подобни материали, макар в последваната глава на Книгата на мъртвите да е казано, че този амулет трябва да бъде направен от лапис-лазурис или от камъка мак. Срещат се два вида Уджат – обърнати на ляво и обърнати на дясно. Те изобразяват двете очи на бог Хор, едното от които, съгласно древните текстове, е бяло, а другото – черно. Според друга версия единият Уджат олицетворява Слънцето, а другият – Луната, или съоветно Ра и Озирис. Египтяните носели Окото на Хор като амулет, за да спечелят благосклонността на небесата и за да си осигурят сила, бодрост, покровителство, безопасност и добро здраве.

Амулет „Лешояд“

Амулетът осигурява защитата на Божията майка Изида над покойника. Обикновено представлява златен лешояд, порещ въздуха с разпънати крила и държащ в ноктите си символа на живата Анкх. В деня на погребението е полаган върху шията на мумията. Амулетът съответства на глава 157 от Книгата на мъртвите, която трябва да бъде изречена над покойника, за да увеличи силата му.

Амулет „Възглавница“

Този амулет е умалено копие на подпората, полагана като възглавница в саркофага под шията на мумията. Предназначението му е да бъде „повдигната“ и защитена главата на покойния. Обикновено е изработван от хематит и на него е изписвана глава 176 от книга на мъртвите.

Амулет „Стълба“

В гробниците от Старото и Средното царство често са откривани предмети от дърво или друг материал, напомнящи по форма стълба. От Текстовете от пирамидите, изписани по стените на гробниците на фараоните от V-та и VІ-та династии – Унас, Тети и Пепи, става ясно, че египтяните вярват, че подът на небесата, който всъщност е небето над тях, представлява огромна четириъгълна желязна плоча, опираща се на четири стълба в четирите краища на света. Там живеят боговете и всички блажени покойници и всеки благочестив египтянин се стреми след смъртта да попадне там. Според едно от поверията самият бог Озирис успява да се изкачи на желязната плоча, едва когато неговият баща Ра му дава стълба. От едната страна на стълбата стои Ра, а от другата – Хор, синът на Озирис, който му помага да се изкачи по нея. Затова стълбата е един от най-важните символи във вярванията на древните египтяни. В Книга на мъртвите, в глава 149, е казано: „Аз издигнах Стълба към боговете и станах божество сред тях“.Когато обичаят да поставят модел на стълба в в гробниците поради някаква причина е забравен, жреците започват да рисуват стълба с текстовете от Книга на мъртвите, които са предназначени да съпровождат покойника в пътя му към отвъдното.

Амулет „Златна яка“

Този амулет придава сила на умрелия, за да се освободи от лентите, в които е повита мумията му. Той трябва да е изработен от злато и да е закрепен на шията на покойника в деня на погребението. Амулетът се среща доста рядко и видимо отразява вярвания, възникнали във времената на ХХVІ-та династия, около 550 г. пр. Хр.

Амулет „Двата пръста“

Амулетът изобразява два пръста – палеца и средния пръст, които бог Хор подава на своя баща Озирис, помагайки му да се изкачи по стълбата към небето. Изработван е от обсидиан или хематит и обикновено е полаган в мумията или сред лентите, с които е повита.

Амулет „Папирусен скиптър“
Амулетът придава на мъртвеца жизнена сила и възвръща младостта му. Изработван е от смарагд или от светлозелен или син фаянс. Окачван е на шията на умрелия в деня на погребението му след прочитане на глава 159 от Книга на мъртвите. По времето на ранните династии египтяните вярват, че амулетът е връчван от бог Тот. В по-късни времена той е отъждествяван със силата на Изида.

Амулет „Душа“

Амулетът изобразява сокол с човешко тяло. Изработван е от злато и е украсяван със скъпоценни камъни. Полаган е върху гърдите на мумията след прочитане на глава 89 от Книга на мъртвите. Предназначението му е да дава възможност на душата по собствено желание да се съединява с мумифицираното тяло или да пребивава със своя дух (Ху) и духовното тяло.

Амулет „Нефер“

Символизира щастието, късмета. Изработван във формата на музикален инструмент от халцедон, червен камък, червен фаянс и други. Използван е от египтяните като предпочитан медальон, окачен на огърлиците или обеците.

Амулет „Шен“

Амулетът е условно изображение на орбитата на Слънцето и символизира неограничения промеждутък от време, т.е. вечността. Полага е върху тялото на покойника, за да бъде той жизнен докато Слънцето се движи по орбита си в небесата.

Амулет „Менат“

Този амулет е използван в Египет още във времената на VІ-та династия на Старото царство. Боговете често са изобразявани, държащи в ръце менат и систрум. Египтяните обикновено го държат в ръка, но понякога го окачат на огърлиците си. Смята се, че обладава магическа сила и носи на притежателя си радост и здраве. Амулетът е олицетворение на всичко, което захранва и укрепва човека, а също символизира мъжките и женските детеродни органи, които в мистичен смисъл се съединяват в него. Изработван е от бронз, камък и други. Положен върху тялото на умрелия, той го дарява с жизнена и сексуална сила.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s