Дългият живот на наргилето

Независимо, че наргилето се свързва изцяло с традициите на Ориента, съществуват няколко крайно противоречиви хипотези за произхода му. Едни изследователи го свързват с Европа, други с Америка, трети с Индия, Персия, Африка и т. н. Европейските автори, свързвайки наргилето с официалната (и общоприета) история на тютюна, изтъкват американския му произход и, съответно – европейския му способ на използване. Според тях именно жители на Европа са научили африканците и азиатците да пушат тютюн. Никой по света нямаше да смърка и пуши, казват те, ако това растение не бе пренесено на Стария континент от Америка. Всичко това ги кара да смятат, че произходът на наргилето със сигурност трябва да се търси при коренните жители на американския континент.
––
Хипотезата за американския произход на наргилето се появава в изследванията на Л. Винер от началото на ХХ век. Той установява, че още индианците са използвали за пушене тиква, пропускайки през нея дим от тлеещ тютюн. Изследователят Винер твърди още, че пушенето на тютюн е било „импортирано“ от Америка в Африка няколко столетия преди стъпването на европейците на Новия свят. Холандецът Ян ван Сертима оспорва тази теория, опитвайки се да докаже, че африканци са живели в Америка още преди официалното откриване на континента от европейците и точно те са пренесли там метода за пушене на тютюн чрез използването на тръба пълна с вода.
Това звучи правдоподобно, но не по-малко истинна изглежда и
индийската версия

Според нея наргилето се е появило първо в Индия, а след това чрез Персия бързо се е разпростралнило в страните от Близкия изток, Източна Азия, Египет, в Арабия, Северна и Източна Африка и на цялата територия на Османската империя. Навсякъде наргилето е наричано по различен начин и затова днес то има около 40 имена, всичките с персийски произход. Индийците използвали наргилето като приспособление за получаване на обезболяващо средство, тъй като вместо тютюн те използвали хашиш, смесен с други лекарствени растения и подправки. Употребявали повторно и смолата, която се отделяла при горененто на сместа.
По това време наргилето изглеждало като кокосов орех от палмата Нарцил, която расте в Индия. Меката сърцевина на ореха се отделяла, пробивали се две дупки, като в едната поставяли сламка, а смеската от тревите слагали вътре. Това всъщност била първата и най-простата форма на съвременното наргиле. Точно с името на палмата – Нарцил, е свързано и съвремменото име на наргилето. По-късно примитивният уред за пушене през вода и смес от растения достига до Египет по различни маршрути, като външният му вид многократно е променян. В Египет например колбата се е правела не от орех, а от куха тиква. Въпреки че името „нарцил“ тук-там се използва все още, поради различните езици и различното произнасяне на звуковете, то постепенно се изменило до днешните „нархиле“ или „наргиле“.

Персите се запознават с наргилето

по-късно и също се влюбват в него. Те на свой ред също го променят и допълват. Колбата вече се прави от порцелан, сламката е заменена с мека търбичка от животински жили или змийска кожа, която е по-мека и по-практична, но най-важното – по-дълготрайна. Те наричат тази част на наргилето „marpic“, което в превод от персийски означава „змийска опашка“. По това време е открит тютюнът и персите започват да експериментират с него. Точно поради това те модернизират уреда. Измислят табличката, която се закрепя над колбата и на която се поставя тютюнът. Подносите се правят от бронз, което позволява наргилето да се използва по-дълго. Наричат го „ser“, което означава глава.
Почти по същото време с наргилето се запознават и арабските племена и то навлиза трайно в битието им.
Тезата за персийкси произход на наргилето се поддържа най-категорично от изследователя Дю Туи. Интересувайки се от произхода на хашиша, той нееднократно отбелязва, че за пушене на хашиш персите използват водна тръбичка – т. нар. „dakka“.

Африканската версия

Твърдения за африкански произход на наргилето правят учените А. Дънхил и Дж. Филипс. Дънхил разглежда водната тръбичка „dakka“, използвана от племената, живеещи в южните части на Африка, като предшественик на наргилето. Хипотезите на втория учен пък се основават на изследвания от разкопки в Кения, Танзания и Замбия.


Има и

европейска версия

която се отстоява от историографите на тютюна. Те смятат, че съвременното наргиле има формата на американска водна лула, възприета от европейците от средиземноморския регион през XVI-XVII век. Редица археологически разкопки през ХХ век представят неоспорими доказателства за използването на водната лула за пушене на тютюн от поне 1600 години насам.
Сред най-недоказаните е

етиопската версия

Тя се основава на намерени в етиопска пещера глинени части от водна лула и пепел от хашиш, датиращи от XIV век.
Множеството спорни теории и взаимното им отричане, ако не друго, поне доказват, че не всичко, свързано с произхода на наргилето, е известно на науката. Със сигурност обаче се знае, че пушенето на наргиле е било масова практика, особено в източните страни, и че от тази привилегия са се ползвали единствено мъжете.

Каре – плаващо

По-вредно е от цигарата

Голямата популярност на наргилето напоследък сред младите хора в Европа породи интерес и у здравните специалисти. Те се опитват да анализират ефекта от пушенето на наргиле. Разбира се, съставките, използвани при пушенето, са различни и недобре стандартизирани, но въпреки това изследванията върху пушачите на наргиле (и на дима при пушене по този начин) отчитат висока концентрация на карбонмоноксид, никотин, катран и тежки метали. Тези концентрации са по-високи от концентрациите при пушене на цигари. Научните данни сочат още, че отрицателният ефект от пушенето на наргиле е същият като при тютюнопушенето – повишена злокачественост, намалена белодробна функция, ниско тегло на новороденото при бременни и т. н. Допълнителни опасности, които не са характерни при пушенето на цигари, са инфекциозните заболявания от споделянето на уреда, както и увеличената зависимост от алкохол и други психоактивни вещества при практикуващите наргиле. Здравните стратегии за контрол и ограничаване на тази нова за Европа мода включват задължителни епидемиологични и токсикологични изследвания, а също и приемане на закони, ограничаващи придобиването и употребата на наргиле. Опасността засега застрашава предимно млади хора.

info: http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=330§ionid=11&id=00010

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s