Как си представям една арабска държава ( ЕСЕ )

Как изглежда една арабска страна в моите представи…
Може би най – краткият отговор би бил “ Различно „. Различно от България и, определено, по – различно от чуждите представо за арабския свят. Защото за какво се сещат повечето хора при споменаването на тези ширини? Арабска страна – тероризъм, фереджета, фанатизъм, разруха, изостаналост…И това е само малка част от асоциациите.
По тези теми се говори изключително много в последно време. И именно причината за създаването на отрицателно мнение за тези страни и хората в тях е излъчването само на негативни послания. Макар да е истинско невежество да се отхвърли нещо, което не се познава, тези държави са заклеймени като размирни, немиролюбиви, крайни и дори варварски. Никой не се задълбочава на въпроса защо ни се представят единствено като такива.
Как би могла да бъде варварска една страна с толкова забележителни места?! Как бихме могли да определим като изостанали творците, създали такива неповторими произведения на изкуството?! Защо вместо да категоризираме всичко не се опитаме поне за миг да видим света през очите на тези хора? Защо различното непременно е лошо?
Знам само, че Изтокът е много повече от категориите, в които го поставят. Арабската страна в моите представи е точно като своите представители – пъстра, темпераментна, тайнствена, способна, принципна, красива, с древни корени и богата история. Тя е топла точно като хората, живеещи в нея. Тази простота и естественост в отношенията между тях те кара да осъзнаеш колко си пропуснал, затваряйки се в своя асоциален, динамичен, модернистичен свят.
А тук сякаш времето е спряло. Усещането за божествено спокойствие се подсилва от пустинната девственост. А при вида на разкошната архитектура се поражда един нежен копнеж да бъдеш част от всичко това. Като частица от сложната мароканска музайка… Осъзнаваш колко дълго си бил сам.
Тези хора наистина притежават нещо, което на западния човек му липсва. Те осъзнават своята нужда един от друг. Тяхната привързаност към семейството и ценностите ги сплотява. А религиозната им принадлежност ги учи на търпение и добродетели. И макар животът им да не е лесен, те вярват, че всяка трудност е изпитание на вярата и волята им.
Аз мисля, че ние всички имаме какво да научим от тези хора и особено от тяхната богата култура. А дотогава е достатъчно най – малкото да се опитаме да ги разберем и да живеем в мир с тях.

:: Доротея Добрева ::

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s