Турски пословици и поговорки

В село с много петли късно съмва.

Вържи си здраво камилата, пък после я остави Аллах да я пази.

Жената си който бие, главата си бие.

Изкарали умовете на пазара, всеки пак своя ум си купил.

Качил се глупакът на кон и се помислил за господар.

Който не се вслушва в пословиците, няма да избегне грешките.

Мързеливият гяур става монах, мързеливият мюсюлманин — дервиш.

Лудият и богатият каквото си щат, това правят.

На богаташа и петелът му снася.

На лъжеца обещанията и на чама смолата свършек нямат.

Огънят изгаря ръката ти, жената — живота ти.

Парите пари печелят, юнакът лозе копа.

Приятел, с който си се сдобрил, ти е двоен враг.

Ръката, която не можеш да извиеш, я целуваш.

Този, който яде, когато стомахът му е пълен, си копае гроба със зъби.

Умряло магаре от вълци се не плаши.

Майката се познава, а бащите са 50.

Няма спасение от смъртта.

Криво да седим, право да съдим.

От стар враг приятел не става.

Когато готвиш месо, не трябва да спиш.

Има и от лошото, по-лошо.

На самотната птица Аллах сам вие гнездо.

Докато не падне нощта, звездите не се виждат.

Душата не старее.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s