Музиката на Индия – стилове, история и развитие

Индия е една от малкото страни в света, които могат да се похвалят с такова голямо разнообразие от стилове в музиката си, такъв голям колорит и ритмичност на мелодиите или с такъв голям архив от филмова музика на различна тематика. Изключително пъстрата култура на страната създава възможност всеки отделен регион да съзадва собствена музика, която съчетава традиционното с типичното за този регион. Така са се оформили 5 основни стила в хинди музиката.

 

1. Класическата индийска музика се разделя на Carnatic i Hindi. Първият стил е типичен за южните части, а вторият – за северните части на страната. База за формирането и на двата стила обаче е т.нар. „рага“ . Това е основен фрагмент или мелодия, който има специфично звучене. И до ден днешен се смята, че рагата е основата на индийската музика. Подобна на рагата мелодия е също „тала“, която обаче с времето се трансформира и днес се среща в музиката само на определени части на Индия.

 

2. Bhajan е друг стил музика. Това е стилът на меланхоличните песни и балади. те също могат да бъдат с различна тематика. Характерен е с бавен и тежък ритъм.

 

3. Ghazal е стилът на поетичната и романтична музика, обикновено на любовна тематика. Думата идва от арабски „газъл“, коеот означава „говоря с жена“.

 

4. Филмовата музика е отделен жанр в индийската музика. Тя е най-популярния и слушан жанр в страната. Саундтраците с индийски песни отдавна надхвърлят милиони. Песните са с различна тематика, наситени с много силна мелодия и текст. Този вид музика е придобил вече и световна известност.

 

5. Стилът БАНГРА

 

този стил е вторият най-слушан и най-популярен стил в Индия. характерен е изцяло и само за северната част и по-специално за щата Пенджаб. Това е фолклорна танцувална музика, много ритмична, бърза и весела. Корените на bhangra се крият в един популярен в Пенджаб (североизточна Индия) новогодишен празник, посветен на плодородието и наречен Мела. Преди около 200 години този празник се пренася в градовете, запазвайки ритуалния си характер и в стъпките на танца, придружаващ ритуалите, и днес лесно ще открием движения, имитиращи земеделски дейности. Самото име на музиката идва от думата bhang – коноп, земеделска култура, разпространена из целия Пенджаб и използвана не само в текстила. Типичен за танца е акомпаниментът на dhol – силно звучащ цилиндричен барабан, призоваващ хората да отбележат с веселие новата реколта. Ритуалът е придружен от буйни танци и невероятни подскоци, граничещи с акробатика. Текстовете са романтични, забавни а понякога и с еротичен подтекст, като краят на всяка строфа е придружен от шумно биене на барабани. В последната строфа пеят всички танцуващи. Първоначално в танците са участвали само мъже, но по-късно ритуално-екстатичният характер на тази традиция отстъпва все повече и празникът придобива карнавален оттенък, като в шествията участват заедно мъже и жени. Пренесена във Великобритания, банграта започва да се изпълнява с електрически усилени инструменти, прибавени към традиционните перкусии.

 

Шрейа Госал е една от най- популярните и обичани индийски певици. Родена е в семейство на високо образовани родители. Баща й е инженер-изследовател в областта на ядрената физика, а майка й е филоложка. Първите си стъпки в музиката тя прави още на 4 години. Талантът й е открит от баща й, който решава да й даде подходящото образование в тази насока. Още като малка Шрейа пее заедно с майка си, която обичала да забавлява гостите си с музикални изпълнения. Така след инициативата на баща си, тя започва да посещава музикалното уилище в Кота, където учи класическа индийска музика.Първият й пробив става чрез компанията ТВС Са Ре ГА Ма в местната телевизия Зее, която е изцяло посветена в търсенето на млади таланти. Преминала през няколко интервюта, тя е избрана измежду 75 деца, представили се със свои песни и печели наградата на телевизията за най-добър млад талант. По-късно тя печели мега-наградата на публиката (през 1996) По време на участието и в това шоу Санджай Бханасали (известен музиковед) чува гласовите й способности и се впечатлява. След година и половина той я кани за участие към саундтрака на касовия филм „Девдас“. Това е всъщност и дебютният й филмов сингъл.В разстояние само на 1 година, тя печели 8 награди. По настоящем Шрейа следва последна година мениджмънт. Слуша симфонична и инструментална музика, кънтри, както и нейната любима група АББА. Но душата й си остава определено индийската музика. Участвала е като певица към саундтраците на „Out of control“, „Tujhe meri kasam“, „Aarman“, Desh devi“, „Jism“ (от който е и песента, която ви представям днес).Изкуството на индийския танц Обикновено, говорейки за Индия, не можем да пропуснем да отбележим и красотата на индийския танц с цялата му грациозност, пищност и мистика. Мнозина вероятно смятат, че той е смесица от някакви странни движения и чупки на кръста и ръцете, но всъщност индийският танц крие в себе си широка философия, почерпила основите си още от древната индийска митология, защото за индийците танцът не е само вид „език на тялото“- за тях танцът е преди всичко израз на емоция. Затова и всичките му форми и разновидности се базират на 9-те емоционални степени: hasyа (щастие), krodha (гняв), bhibasta (неприязън), bhaya (страх), shoka (тъга), viram (кураж), karuna (състрадание), adbhuta (учудване) and shanta (спокойствие).Класическите индийски танци са свързани изцяло с индийската митология. Както вече беше споменато, те не са просто някакви откъслечни движения, а изкуство с цел да въздейства върху зрителя като предаде определено послание. Тясно свързани с религията и митологията, индийските танци винаги пресъздават случки и епизоди от нея. Ето защо за покровител на това изкуство в Индия се смята богът Шива, който е основният Бог на хиндусите, наричан още „кралят на танца“. Един от най-трайните символи, запазен и до днес и смятан за символ на „вечния танц на душата“ е фигура, изобразяваща космическият танц на Шива. Индийците вярват, че този танц изразява 3те основни сили на Вселената – съзиданието, съхранението и разрушението.Принципно индийският танц съчетава 3 елемента: ритъм, емоция и драматичен елемент. Те присъстват задължително в сюжета на всеки един танц като първите 2 елемента се прилагат съответно с определена част от тялото . Например ритъмът се изразява чрез движенията на кръста, коремната област и краката. Емоцията се изразява само с очи и ръце и особено пръстите на ръцете – всяко свиване или изпъване на пръст, събиране, раздалечаване и образуване на фигури от пръсти означава различна емоция. Съчетанието на всички тези движения формира цялостното послание на танцьорите към публиката. Класическите индийски танци, подобно на стиловете музика, се подразделят на няколко форми в зависимост от различните региони и щати на страната. Bharatnatyam за щат Тамил НадуKathakali за щат КералаKuchipudi за щат Андара ПрадешManipuri за щат МанипурKathak за щат Утар ПрадешOdissi за щат Орисса(Индийските щати са около 12 на брой като всеки един е автономен и се различава по своя диалект и традиции от останалите. Основните форми на индийския класически танц са 6 като за останалите щати са типични традиционни танци, които се практикуват на празненства и събирания на нерелигиозна основа или ако са на религиозна основа, се припокриват с основните 6 форми)Отделно от класическите танци, съществуват още множество други традиционни танци, които носят спецификата на отделния регион. Те не са толкова строго религиозни. Такъв е например популярният стил Бангра за щата Пенджаб, който е изключително ритмичен и създава прекрасно настроение за танци. Типичен танц за щата Гуджарат е „гарба“. При тях няма строго определени позиции и движения, а няколко водещи елемента, които могат да се „доукрасяват“ в последствие индивидуално от всеки танцьор.Музиката на индийския танц е много свежа, наситена с ритъм, бърза , по-рядко бавна.Обикновено индийските танци се изпълняват на инструментална класическа индийска музика (такова линкче съм дала малко по-горе в предишната тема за стиловете музика). А сега ми се иска да ви дам едно линкче за песен, подходяща за фолклорен индийски танцИ тъй като индийският танц безспорно е свързан с празненства и религиозни чествания, тук е моментът да споменем и факта, че в индийския религиозен календар се наброяват около 300 фестивала, свързани с определено божество от индийската митология. Неотлъчна част от тези фестивали са фойерверките, огньовете, танците и пищните облекла (за които ще ви разкажа в другата тема)Традиционното индийско облекло Традиционната женска дреха в Индия се нарича „сари“ – думата идва от санскрипт и означава „парче плат“. Всъщност индийското сари представлява именно това – дълго и широко парче плат, което може да се увива по различни начини около тялото на жената. Днес, с модернизирането на текстилната индустрия, пазарът на сарита е изключително разнообразен откъм модели и шарки. Обикновеното(всекидневно) сари е изработено от памук. За зимните месеци има специални сарита, които се правят от фабрична вълна. В зависимост от кастата обаче сарито може да бъде изработено от коприна и други по-фини материи. Специфичното при тази женска дреха е, че по начинът на „увиване“, цветът и материята, от която е направена, може да се разбере статусът, възрастта, религията и от кой регион на Индия произхожда жената. Така например по-заможните индийци предпочитат жените им да носят копринени сарита с фина бродерия и орнаменти от мъниста и скъпоценни камъни. По-младите момичета обикновено обличат по-леки сарита с по-светли и свежи цветове, докато по-възрастните жени се носят в по-тъмни цветове. Към всяко сари задължително има тясна къса блузка с къс (или без) ръкав, която се носи под него и се нарича „чоли“. Това придава завършен вид на индийската дреха и я прави по-стабилна.Ето как изглежда типичното индийско сари) Друга популярна женска дреха е т.нар. „salwar-kameez“. Тази дреха е типична за жените от северните щати Кашмир и Пенджаб. Тя е съставена от 2 части – панталон, който се стеснява към глезена и горна част подобна на туника, която достига обикновено до коленете. Може да бъде с къс, с дълъг или без ръкав.Разновидност на „salwar-kameez“ е т.нар. „salwar kurta“. Разликата при него е, че панталонът наподобява тип „чарлстоун“. Напоследък на мода сред младите жени в Индия е дрехата тип „lehenga“ . Тя представлява къса тясна блузка над пъпа, комбинирана с дълга пола, която се разкроява надолу. Дрехата е изключително атрактивна и подходяща за горещия летен сезон.

 

Въпреки, че индийските жени се носят в традиционно облекло, индийските мъже предпочитат да се обличат по западен стил, което не означава, че мъжете нямат традиционно облекло, но поради голямата им ангажираност в обществото и светския живот, те предпочитат да са елегантни. Обикновено носят костюм с вратовръзка, а по-младите момчета се обличат спортно. Единствено в някои села или на големи религиозни празници могат да се видят мъже, облечени изцяло в традиционното им облекло , което в повечето случаи представлява панталон и дълга мантия върху него.

 

Символиката на Индия

 

Птица: Птицата, която е приета за национален символ на страната е Паун. Смята се, че неговата красота и смесицата на различни цветове в окраската на перата му изразява красотата и разнородността на различните региони в Индия, които обаче са намерили най-точния начин да бъдат колкото разнородни, толкова и сплотени.

 

Животно: За национален символ на страната е избран Бенгалският тигър. Освен, че се среща изключително и само в щата Бенгал, което прави индийците изключително горди, той е едно от животните надарени с грациозност, пъргавост, лесна адаптивност и борбеност – качества, които са присъщи на индийския народ.

 

Плод: Плодът, станал национален символ на Индия е мангото. Изключително разпространен в цялата страна, този плод е основна съставна част от менюто на всеки индиец. Дървото, от което се ражда индийското манго, се смята за най-плодовитото дърво на тропика, а плодът съдържа най-голям концентрат витамини А, С и Д, което води до асоциацията с индийския народ, който е един от най-плодовитите в целия свят.

 

Цвете: Цветето на Индия е водната лилия. И това съвсем не е случайно. В Индия водата заема важна част от живота на хората. Водата е символ на обвързването между двама души, както и символ на духовното успокоение и пречистване. Именно затова, хората там вярват, че когато си нервен или ядосан, трябва да изпиеш чаша вода, за да се успокоиш и да мислиш по-трезво. Водната лилия е символ на мъдростта и спокойствието, което може да се усети у всеки един индиец. Индийският народ е философски народ, а водната лилия от край време е наричана „цвете на философите“. Освен тези традиционни символи , има и 2 свещени символа, които вероятно всеки знае от обща култура – това са „свещената крава“ и слонът.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s