Индия – магията на сватбената церемония

Защо магия ли? Защото индийската сватба не е обикновена сватба- тя е едно прекрасно екзотично, мистично, завладяващо сетивата събитие…събитие, наситено с много емоция, която обсипва с пъстрота обикновения ден и го превръща в епизод от увлекателна приказка. Безспорно индийската сватбена церемония е една от най-атрактивните сватбени церемонии в целия свят. Наситена с пъстрота и колорит, тя съчетава целия блясък на индийската традиция с красотата на двамата влюбени. Най-характерната особеност на това събитие е неговата пъстрота и пищност. Това е и неговият основен отличителен знак. Като се започне от дрехите и бижутата на гостите и младоженците и се стигне до декорацията на мястото, където те ще празнуват – всичко и всички са обградени от една цветна феерия, която още повече допринася за ведрото и весело настроение на присъстващите.Принципно индийската сватбена церемония е строго подчинена на индийските традиции – не само религиозни, но и местни обичаи, които са характерни за отделните щати на Индия. Тя е тясно свързана със символиката на тези традиции и всеки един елемент от нея има специално послание или предназначение. Ето защо към това събитие се подхожда много сериозно, а интензивната му подготовката започва от рано и трае близо 1-2 месеца. Основното нещо преди да се пристъпи към сватбата е изготвянето на хороскоп за младоженците. Вероятно на мнозина от нас ще се стори нелепо, но в Индия такъв един хороскоп е изключително важен преди встъпване в брак. Родителите на двамата влюбени задължително посещават виден астролог или нумеролог, за да предвиди най-благоприятната дата за бракосъчетанието. Той изготвя пълна прогноза за бъдещият един месец и насрочва най-подходящият ден , в който двойката да се венчае.Счита се, че ако такъв хороскоп не бъде направен, бракосъчетанието между двамата ще бъде неуспешно и до ден днешен няма семейство в Индия, което да пренебрегне този принцип. Фактическата подготовка за сватбата започва няколко дни преди насроченият ден. Основната „тежест“ естествено пада върху булката, която освен психическата си подготовка за голямото събитие, трябва да премине и 2 задължителни процедури, отново белязани от традицията. Първата е обрисуването на ръцете й с т.нар „хена“. Това е специална къна, с която се рисуват ръцете на булката по дланите и върху ръцете до лакътя с различни орнаменти. Това е много съществен елемент от подготовката и носи важна символика. Според индийците това декориране има за цел не само да разкраси булката, но и да постави акцент върху ръцете й. Смята се, че обрисуваните с орнаменти ръце са символ на грижовност и ласка. Ето така изглежда декорацията Втората важна процедура е поставянето на халка на носа и червена точка на челото. Обичаят е всяко момиче на 13-14 годиншна възраст да пробие дупка на носа си, която символизира невинността и девствеността му. Това е задължителна процедура при всички момичета и особено при тези, които са от по-висшите касти. Така в деня преди сватбата на тази дупка се поставя халка, което означава, че булката е все още девствена. В Индия сексът преди брака не се толерира (макар че в днешно време индийците се ориентират към западните нрави и рядко спазват тази норма). И все пак халката на носа се е превърнала в знак на чистота и девственост на момичето, затова е задължителен атрибут за булката. Червената точка, наричана още „бинди“ се поставя на челото на девойката исимволизира нейната обвързаност с дадения избраник. Наред с това се поставя и тънка гривна на глезена й, който също е символ на вечната обвързаност. При младоженецът няма толкова трескава подготовка. Единственото, което той поставя е също един червен знак на челото си в знак на обвързването си. Изобщо „обвързването“ има множество символи в Индия.Същинската церемония започва още от ранни зори, когато младоженецът заедно с близките си отива да вземе булката от дома й. Тъй като слонът е свещено животно, някои младоженци предпочитат да вземат любимите си на слон. Други предпочитат това да стане на кон, но най-разпространен начин все пак е с лек автомобил. Когато пристигнат в дома на булката, младоженецът изчаква избраницата си да слезе и да даде зестрата си на родетелите му. В Индия семейството на момичето задължително дава пари, бижута и имущество на семейството на момчето, за да може да се ожени за него. Това е един от най-строгите закони на кастата. Както и законът, че двама влюбени от различни касти не могат да сключат брак. За съжаление и ди ден днешен повечето индийци се подчиняват на тези норми. След като булката предаде зестрата си на своите бъдещи свекър и свекърва, тя е свободна да отиде при момчето и заедно да се отправят към индуисткия храм, където ще се извърши бракосъчетанието. За разлика от нашите традиции, където булката се облича в бяло, цветът на индийската булка е червеното. Той е символ на нейната женственост и е знак, че е достатъчно зряла, за да се омъжи. Традиционната й сватбена дреха е червено сари от коприна или друга фина материя, богато украсено със златни нишки, скъпоценни камъни и инкрустации от мъниста. Обикновено сватбеното сари е много „по-тежко“ и пищно отколкото всекидневното. Ето как изглежда булчинското сари. Освен това към него може да има прикачен воал, който покрива главата и лицето на булката до момента, в който човекът, венчаващ двойката, не позволи младоженецът да го повдигне. Булката е окичена със скъпи бижута -златно колие и обици задължително с камъни, както и множство тънки гривни на двете си ръце. Младоженецът няма традиционно сватбено облекло. Той е в официален костюм с вратовръзка, а на главата му има шапка, подобна на чалма с едно перо отгоре. Рядко може да сложи мантия.Най-съществената част от бракосъчетанието се извършва в специален хиндуистки храм, където влюбените се вричат във вечна вярност в присъствието на своите най-близки хора. Има няколко отличителни и характерни ритуала, които съпътстват официалната церемония и символизират обвързването на младите в брачен съюз:

 

1. Окачването на сватбени гирлянди – двамата поставят един на друг бяло-розови хартиени гирлянди. Това е неизменна част от ритуала ( нещо като разменянето на чашите с шампанско и отпиването на младоженците от ръката на другия при нас)

 

2. Преливане на вода от шепите на булката в шепите на младоженеца – този ритуал е изключително важен, защото от край време водата в Индия е символ на мъдрост, пречистване и обвързване. Чрез него се символизира предаването на мъдрост от единия към другия и духовното обвързване на двамата.

 

3. Преминаване през 7 огнени кръга – тук огънят символизира трудностите и проблемите в живота, които двамата трябва да преминат заедно. наредени са 7 широки огнени обръча, които горят. Младоженците преминават всеки един от тях, хванати за ръце, като се вричат в 7 различни неща. Например 1-ви кръг: „Вричам се да ми бъдеш единствена и всяка жена оттук нататък ще бъде за мен майка или сестра“ съответно в същото се врича и булката.След извършване на тези ритуали, двойката се посипва с ориз (за да бъде плодовита) и младоженецът може да повдигне булото на любимата си. Следва размяна на пръстените, които задължително са изработени от злато. Този на булката е с един масивен скъпоценен камък, а на младоженецът – с няколко малки камъка. През цялото време на церемонията булката трябва да е с леко наведена глава и да излъчва спокойствие и свенливост.Краят на религиозната церемония поставя началото на пищните тържества с гости и приятели. Тук вече празникът се превръща в изцяло традиционен, подчинен на местните навици и обичаи. Обикновено тържествата продължават до ранни зори на другия ден, а музиката е основна и неразделна част от тях. Тук ви предлагам една изключително жива и енергична песен, която е вхармония с празничното настроение и често съпътства индийските сватбиИнтересно е да се отбележи факта, че в Индия традицията винаги е повелявала браковете да се извършват „нагласено“ тоест родителите да избират партньори на децата си, но в днешно време много млади хора разчупват тази традиция и смело правят своя избор сами, понякога дори с риск да разгневят родителите си. Днес сватбите в Индия взаимстват и западни елементи – някои от водещите индийски дизайнери предлагат бели булчински сарита, независимо от това обаче церемонията е запазила духа на Индия и представлява истинска атракция за всички онези, които са далеч от тази забележителна култура.“хена“ (при някои сватби се декорират не само ръцете, но също и краката и коремната област сватбени гирлянди Дивали – празникът на светлината. Понеже скоро в Индия наближава най-големия празник, равносилен по важност на нашата Коледа, ми се искаше да ви напиша нещичко за него, за да се потопите и вие в прекрасната атмосфера на това така очарователно събитие Дивали (или още Дипавали) е известен в Индия, както и по целия свят като „фестивал на светлината“. Това е един от основните религиозни празници на хиндусите, именно затова честването му винаги е очаквано с голямо нетърпение и трае цели 5 дни. Дивали се празнува в цялата страна обикновено в края на октомври или средата на ноември в зависимост от религиозния индийски календар. Името му произлиза от санскрипт – Deepavali; Deepа- светлина; Аvali – ред/ редица . В превод „редица от запалени светлини“.Въпреки, че митовете и легендите, свързани с този празник леко се различават в различните региони на страната, Дивали основно символизира победата на светлината над тъмнината. Наред с това той символизира също здравето и просперитета на индийския народ. Фактическата подготовка за празника стартира 2дни преди събитието.

 

По традиция през тези 2дни всяко семейство трябва да купи нещо за дома,( дори това да бъде само една лъжица), защото принципно Дивали е празник на здравето и благоденствието, а според вярванията на хиндусите да купиш нещо за дома е добър знак и носи късмет на дома и обитателите му.

 

В днешно време тази традиция се е модернизирала и така освен различни подаръци за дома, на този ден хората купуват също нови дрехи и бижута. Домовете на хиндусите са осветени с искрящи фенери и малки специфични лампи наречени „diyas“, които изглеждат така:(- в тях се поставят ярко горящи свещи.Прозорците им са широко отворени, за да посрещнат слизането на Лакшми – богиня на здравето и благоденствието в индийската митология. И 5-те дни, в които трае фестивалът са неработни, през цялото време хората се събират заедно на големите площади в цялата страна да празнуват и да споделят радостта си заедно. Събитието се отбелязва шумно с изключително много фойерверки, конфети и бенгалски огън, които достигат кулминацията си през нощта на фактическия празник. Всъщност фойерверките са основният елемент на празника. Полетът им към тъмното небе символизира победата на светлината над тъмните сили. Именно затова празненствата се отбелязват с пищни зари в цяла Индия.

 

На Дивали хората се обличат в най-хубавите си дрехи и си ходят взаимно на гости като носят на семейството, което посещават, малки подаръци или сладкиши. Първият ден се нарича Dhanteras – това е денят на богинята Лакшми, богиня на благоденствието. В хиндуиската религия благоденствието не се счита за даденост, а като нещо, което трябва да се придобие. Индусите вярват, че благоденствието е резултат от всички добри дела, извършени през миналите животи – тоест „карма“.Вторият ден се почита богинята Кали – богиня на духовната сила. Третият ден се палят лампите, които трябва да горят ярко. Те символизират знанието. Това е последният ден от лунния календар.Четвъртият ден се пада първи ден от лунния календар на новата религиозна година. През този ден всички сметки, свързани с бизнесделата се приключват и се отварят нови книги. Тези книги се освещават на специална церемония от хиндуските свещеници, които вдъхват кураж на хората да отстранят злобата, гнева, омразата и ревността от живота си.Последният ден хората си припомнят великия крал Balipratipada, който разрушава вековните философски традиции на обществото. При това обаче той е запомнен като много добър и отзивчив човек, който се е стремял да види добрите качества у всеки, включително и у враговете си.Новата година по индийския религиозен календар започва именно от pyrwiq den na Дивали.

 

 

 

РИТУАЛИ

 

Един от ритуалите на хиндусите е да поставят статуя на богинята Лакшми на прозореца на дома. Нейните статуи красят обаче не само дома, но също така магазините и офисите. Съгласно легендата, Лакшми минава през всички домове през нощта на Дивали и спира да благослови домовете, които са добре почистени, спретнати и осветени от всички страни с искрящи лампи. Затова и всички хиндуси се стараят да подредят домовете си по възможно най-добрия и красив начин и да обградят къщите си с множество фенери. По традиция на Дивали бог Ганеш (бог на доброто начало) дели олтара с Лакшми. Кравето мляко в Индия се счита за храна на боговете и точно заради това на този празничен ден се приготвят различни видове сладкиши, приготвени с мляко. ЛЕГЕНДИВ северната част на Индия са разпространени 2 легенди, свързани с Дивали. Първата ни връща към Рамаяна; в нея бог Рама, жена му Сита и брат му Лакшман се връщат в родното им село Айодия след 14 годишна битка с демонът Равана, който откраднал Сита. За да посрещнат своя любим владетел и да отпразнуват победата хората на селото запалили специални лампи и го посрещнали тържествено.Втората легенда е разпространена не само в северната част, но и в много други региони на Индия. Тя е свързана с живота и победите на бог Кришна – бог на любовта. Според нея демонът Наркашура тероризирал света със зла сила. Кришна го побдил в ужасяваща битка и хората го посрещнали със запалени лампи и свещи, за да отпразнуват победата му.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s